Април 2010 г. По случай откриването си, френският гигант „Карфур” пусна кисело мляко за 9 стотинки и банани за 85 стотинки! Същия ден германският дискаунтер /discounter – магазин с ниски цени/ „Кауфланд” отвърна на предизвикателството и обяви „Бяла нощ” за клиентите си с цени на киселото мляко по 5 стотинки и бананите по 79 стотинки!
За първи път в челен сблъсък влязоха две мощни търговски вериги. Така бе даден старт на войната за клиенти между супермаркети, хипермаркети, дискаунтери, квартални магазини. Това, че дискаунтерите отварят магазини в разгара на кризата, предвещава яростна конкуренция с другите големи играчи на пазара. И докато си припомняхме постулатите, че конкуренцията движи пазарите и е в полза на клиента, министърът на земеделието Мирослав Найденов заподозря картелно споразумение между големите вериги магазини. Бе постигнато споразумение качеството на храните да не страда от непрекъснато падащите цени.
Повече от 10 големи търговски вериги оперират на българския пазар, а броят на техните магазини надвишава 1900, показват данните на анализаторската компания Planet Retail. Прогнозите са техният брой да се увеличава. Коментар по темата за Радио България прави Гергана Маринова от Института за маркетингови изследвания GfK.
Говорим за свито потребление, а супермаркети и хипермаркети никнат като гъби у нас през последната година.
„Именно това свито потребление стои в основата на успеха и на развитието на модерната търговия, тъй като модерните формати предоставят на българското население, на българските консуматори, доста голям избор от асортименти на бързооборотни стоки – казва Гергана Маринова. – В модерните търговски формати българските домакинства могат да намерят най-добрата сделка и доброто съотношение между цена и качество. Това в най-голяма степен стои в основата на тенденцията, която в момента наблюдаваме в България. А именно ръст на най-големите търговски обекти – хипермаркетите. И естествено – ръст на хард дискаунтерите /hard discounter - магазини с най-ниски цени/.”
Според Гергана Маринова тенденцията в Централна и Източна Европа е подобна на тази в България. Тя говори за ръст в дела на супермаркетите и хипермаркетите за сметка на традиционните магазини. Потреблението на българските домакинства бележи ръст от близо 3 процента през последната година, като българите пазаруват по-малко стоки, но по-често, показват данните на компанията за маркетингови проучвания.
И все пак, не са ли прекалено много магазините на големите търговски вериги за България?
„Не бих казала, че имаме прекалено много търговски обекти в момента, било то от модерната или от традиционната търговия – продължава Гергана Маринова. – По-скоро всеки един от тях разчита на привличането на определена целева група от купувачи, които вече избират конкретното място в зависимост от т.нар. „мисии на пазаруване”. Ако потребителят има намерение да направи голямо пазаруване, един път в седмицата, той съвсем естествено ще се насочи към по-голям магазин, в който ще намери разнообразие от продукти. Ако обаче, прибирайки се от работа, търси удобството и има намерение да направи по-малка покупка, ще се насочи към кварталния магазин, който е близо до работата или офиса. Така че, по-скоро тенденцията е свързана с развитието на модерната търговия и ако говорим за пренасищане с търговски обекти, то това твърдение се отнася не за модерната, а за традиционната търговия.”
Искате да кажете, че малките квартални магазинчета постепенно ще изчезнат?
„Тенденцията е към свиване на разходите на българските домакинства в традиционните формати – показват данните на маркетинговата агенция. Така или иначе, това е един доста бавен процес, тъй като традиционните магазини все още заемат най-голям дял от покупките на българските домакинства. Около 35 % от разходите на българите минават през малки хранителни магазини. Прогнозите са, че този дял ще се свива.”
За да оцелеят в битката с големите играчи на пазара, много от собствениците на малки магазини стават изключително изобретателни и търсят различни варианти, за да привличат клиенти и да запазят нишата, която са заели. Те залагат на по-качествено обслужване и по-качествена стока, познаване на личните вкусове и нужди на потребителите, честа смяна на асортимента на стоките. Пример за това са станалите популярни напоследък френски пекарни, които предлагат ароматни печива и не се оплакват от липса на клиенти.
