Финландската компания „Фортум” е поискала да купи 20 процента от проекта АЕЦ „Белене”. Представители на дружеството, което оперира редица ядрени обекти, пристигат в България тази седмица, за да обсъдят възможностите за увеличаване на своя дял в проекта. Френската „Алтран техноложи” ще участва вероятно с около 10 процента в изграждането на втората атомна централа у нас. По предварителна информация руската страна може да остане с около 15 процента. Така изискването на Брюксел за участие на повече акционери в строителството на централата ще се изпълни. И най-важното – европейски инвеститор е проявил желание да финансира българското участие в АЕЦ „Белене”, което е 51 процента. Очаква се тези дни представители на инвеститора да пристигнат в София. Информацията е на премиера Бойко Борисов и на председателя на Български атомен форум Богомил Манчев. Така тази седмица ще стане окончателно ясно, дали централата ще се строи или не.
Историята
През 2006 г. Националната електрическа компания подписа договор с руската компания-изпълнител „Атомстройекспорт” за строителство на втора атомна централа. По първоначални данни изграждането на АЕЦ „Белене” трябваше да струва около 4 млрд. евро, а първият от двата реактора да стане готов в края на 2012 г. Докато в публичното пространство се прехвърляха реплики от рода на „има ли смисъл от втора атомна” и „подобен проект ще засили зависимостта на България от Русия”, стратегическият инвеститор RWE се отказа от участието си в проекта, въпреки ангажимента да финансира 49 процента от изграждането на АЕЦ „Белене”. Преговорите се забавиха, дълго време липсваше нов стратегически инвеститор, а междувременно руската страна повиши цената на 6,3 млрд. евро заради инфлацията. Българското правителство реагира остро и изрази несъгласие с ценообразуването на руснаците. Така се стигна до създаване на проектна компания, в която контролният пакет от 51 процента държи България, а около 40-45 процента от акциите остават за руската държавна корпорация „Росатом”, собственик на строителя. Като акционери с дял по 1 процент влязоха и финландската компания „Фортум”, и френският концерн „Алтран техноложи”. Съгласно меморандума, те си запазват правото да увеличат участието си в проекта за сметка на българската или руската страна. Опцията на финландците е до 25 на сто, а плановете на французите са дял до 5 процента. Русия има определен интерес да развива енергийни проекти в Европа, затова „Росатом” дори предложи да кредитира 100 процента проекта, като България запази контролния пакет.
Споразумението между София и Москва до този момент има 14 анекса. Последният изтича на 31 март т. г. До тогава лондонската банка HSBC, консултант по проекта, трябва да представи своя анализ, необходима ли е на българската икономика нова атомна централа. По неофициална информация, този анализ все още не е готов.
© Снимка: Таня Харизанова
Позициите Проектът ще бъде одобрен или отхвърлен на база на преценката за ефективността, цената и безопасността, коментира премиерът Бойко Борисов. И до днес министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков пък застъпва тезата, че изграждането на допълнителни мощности в АЕЦ „Козлодуй” е по-евтиният и по-ефективен вариант от втора атомна централа.
Според източници на Радио България обаче, решението е по-скоро политическо, отколкото икономическо. Брюксел не е съгласен със структурата на проекта, в която и изпълнител, и технолог, и инвеститор е Русия. Освен това ЕС се отнася скептично към сигурността на руските реактори. Стрес-тестовете обаче, наложени на всички ядрени съоръжения в ЕС за устойчивост срещу природни бедствия след аварията във „Фукушима”, показват, че АЕЦ „Белене” ще издържи на 40 процента по-силно земетресение от реалните в района. От руската държавна корпорация „Росатом” изтъкнаха, че централата е проектирана да издържи удар от самолет, тежащ 400 тона, и температурни разлики от –60 до +60 градуса.
Енергийната независимост Що се отнася до енергийната независимост на България, някои анализатори смятат, че при реализацията на АЕЦ „Белене” българската енергетика ще стане 80 процента зависима от руските технологии и руските енергийни ресурси. По данни на „Евростат” сегашната зависимост на България се изчислява на около 60 на сто. Според енергийни експерти, ако АЕЦ „Белене” се построи, ще има излишък на ток до 12 хиляди гигаватчаса годишно. А ако проектът не бъде реализиран, страната ни ще усети недостиг на ток от 3 хиляди гигаватчаса още през 2015 г., когато трябва да спрат старите въглищни централи.
