Финансовите задължения на България, свързани с участието на страната в строителството на петролопровода „Бургас-Александруполис”, възлизат на около 6 млн. евро. В края на м. г. обаче премиерът Борисов заяви, че в момента пари за „Бургас-Александруполис” няма и страната ще изплати дълга си при първа възможност. Тези дни българското правителство взе решение проектът да се управлява от вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков. Той ще извършва цялата координация, надзор на дейностите на страната и финансовото обезпечаване на проекта. „Основният мотив е консолидиране на българската позиция, тъй като в различни етапи на проекта, той е бил в различни структури”, аргументира решението министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев.
Ще припомним, че за реализирането на петролопровода „Бургас-Александруполис” бе създадена Международна проектна компания /МПК/ „Транс Болкан Пайплайн” /Trans-Balkan Pipeline/. Акционери в нея с 24,5 на сто са България и Гърция, а Русия е мажоритарен собственик с 51 процента участие. По експертни оценки изграждането на петролопровода ще струва 1.5 млрд. евро. По съоръжението ще се пренасят годишно 35 млн. тона петрол от руското пристанище Новоросийск, през българска територия чрез морския град Бургас, до гръцкия порт Александруполис. Очаква се от транзитните такси България да печели годишно 35 млн. долара, или по долар на тон. Строителството на петролопровода трябва да започне през 2011 г., а въвеждането му в експлоатация да стане през 2013 г.
Изграждането на петролопровода, който ще облекчи натоварения трафик през пролива Босфора, бе най-спорният от трите енергийни проекта между София и Москва. България се опитва да увеличи потенциалните си ползи от проекта, като една от идеите е български фирми да се включат в транспорта на нефт, каза преди време министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков. Това недвусмислено показа, че страната ни не е доволна от договорените такси за транспортиране на суровината през територия й. Съществува и друг проблем.
„Правителството за пореден път ясно консолидира тезата си, че докато няма оценка за въздействие на околната среда, докато тя не е направена по възможно най-високите международни стандарти, ние не можем да се произнесем по този проект – категорично заяви министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев. – До момента няма внесена никаква документация на тази тема от фирмата изпълнител на проекта. Когато се внесат тези документи, ние ще спазим процедурата и ще направим всичко необходимо да се произнесем. Абсолютната предпоставка е да имаме качествен международен одит, който да докаже, че няма да има никакъв компромис с въздействието на околната среда на този проект.”
Според шефа на МПК Александър Тараканов, оценката за въздействие на околната среда ще бъде внесена в екоминистерството за становище през март т. г. До юни ще стане ясно, дали проектът ще се реализира или не. Той обеща да бъдат предприети най-съвременни мерки за запазване на околната среда. „Ако екооценката е отрицателна, суверенно право на България е да се откаже от проекта, но ние правим всичко възможно да бъде разработен така, че да бъде одобрен”, коментира руският енергиен министър Сергей Шматко.
Междувременно Москва обмисля да се включи в алтернативния на „Бургас-Александруполис” проект „Самсун-Джейхан”, който ще се строи на турска територия от италиански и турски енергийни компании. Руски експерти коментират, че България е отложила с половин година решението за петролопровода „Бургас-Александруполис”, за да има време за нови преговори по условията за сътрудничество с руските партньори. Това обаче устройва и Москва, тъй като все още количествата петрол, които трябва да се транспортират, не са гарантирани, а шансовете на конкурентния турски проект не са проучени. Руският енергиен министър приема „и двата петролопровода като равнопоставени”, което означава, че Русия демонстрира амбициите си да контролира транзита на петрол в Каспийския и Черноморския регион.
