Проблемите с дълговата криза в Европа убедиха и най-големите скептици, че българските банкери се оказаха прави. Месеци наред те се опитваха да ни докажат, че на фона на финансовата криза в ЕС българската банкова система е стабилна и няма опасност от трусове за финансовия ни сектор. Сега обаче нов проблем надвисва над банките не само в България, но и в другите страни от Централна и Източна Европа. Как да се опазят от заразата, която идва от банките-майки към клоновете им в региона. Защото до края на юни тази година големите европейски банки трябва да постигнат капиталова адекватност от 9 процента /съотношението между собствен капитал и отпуснати кредити/. Това означава, че те трябва да съберат от някъде 115 млрд. евро допълнителен капитал, който да се влее в техните трезори. Международни банкови експерти и финансови анализатори прогнозират, че набирането на необходимия капитал може да стане за сметка на дъщерните им дружества в страните от Централна и Източна Европа. Според тях най-застрашена е Унгария заради лошо управляваните публични финанси, но се визират и страни като България, Румъния, Сърбия, които са изложени най-силно на финансов риск заради кризата в Гърция.
Още в началото на финансовата криза обаче банките в България атакуваха пазара и привлякоха огромен капитал под формата на депозити. Така те значително намалиха необходимостта от външно финансиране. От друга страна, пак заради кризата, кредитирането се сви поради нежеланието на бизнеса да задлъжнява и строгите изисквания на банките. Така натрупаният капитал остава неусвоен, т. е. има доста излишни пари. Явно определена опасност има, защото в Европа се заговори за „координирани действия”, за да не се изтеглят бързо и много капитали от банковите сектори на страните от ЦИЕ. Това би довело до обезкръвяване на банките и криза в кредитирането. В публичното пространство излезе информация, че западни банки може да изтеглят 1,4 млрд. евро от поделенията си в България.
Продажбата на страх си е бизнес във финансите, той плаши клиентите и вдига цените на лихвите. Не вярвам на западните независими изследвания, защото всеки в този сектор има свои интереси. Това каза в интервю за Радио България известният финансист Емил Хърсев. Има страни с икономически системи в тази част на континента, които се различават драматично – посочи той. – Например българската и румънската. Съседни държави, едната с валутен борд, с балансиран бюджет, другата с плаващ курс, с години трупани задължения във финансовия сектор, с различна структура на собствеността в банковата система. Почти във всички параметри, в които потърсим разлика, ще я намерим и то съществена. Другият въпрос, който очевидно пречи да се сбъдне мрачната прогноза, е, че въпросните пари, които са вложили западните банки в източните си дружества, са във вземания. Тези вземания са със средна срочност над 5 г. Т. е. ще трябва да почакат 5 години и тогава да ги вземат. Сиреч, прогнозата не може да се сбъдне към 2012 г. Има и ликвидност, която се поддържа съгласно изискванията на българското законодателство. Точно за 24 ч. Централната банка ще затвори всеки, който се опита „да изнесе” тази ликвидност. „Политически правилно” е да се казва, че Източна Европа е зле, а Западна Европа е добре. Това просто са наложени клишета, предразсъдъци.
Някои експерти твърдят, че може да се наложи българските банки да намалят своята капиталовата адекватност от 15 на 9 процента.
Не е възможно, защото за България са установени съвсем тенденциозно по-високи изисквания, поради няколко причини – продължава Емил Хърсев. – Първата и основна е въведеният през 1997 г. валутен борд. Няма страна в Западна Европа с валутен борд. Друго: българските банки нямат достъп до рефинансиране. ЕЦБ не им дава пари, когато поискат. Поради тази причина БНБ много преди Европейският съвет да се досети, че е необходимо да се вдига капиталовата адекватност на европейските банки, го е сторила за България. Било е необходимо и продължава да е задължително. Банките могат да са всякакви по националност на собствениците на капитала, но по лиценз и по място на действие са български и те изпълняват българските изисквания. Те са двойно по-строги от европейските, защото ние сме във валутен борд.
