Шестмесечен мораториум върху проучванията и добива на шистов газ с технологията хидравличен разрез или фракинг (разбиване на шистовите скали), докато не се приемат законови промени, включващи и екооценка, бе приет от парламентарната комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм. Това стана след натиск от улицата на протестиращи противници на тази технология в 12 града на България. Екоорганизациите смятат, че сондажите ще замърсят подземните води с токсични химикали. Протестната вълна срещу намеренията на американската компания „Шеврон” да търси шистов газ в Североизточна България се разраства и става все по-масова. Неотдавна България направи запитване до Брюксел, дали екооценката е задължителна при подобни проучвания, а отговорът на ЕК бе, че всяка страна сама решава необходима ли е подобна оценка. Според заместник-председателя на комисията Валентин Николов в законодателството за добива на шистов газ има пропуски и те трябва да бъдат коригирани.
По данни от социологическо изследване през януари т. г., поръчано от икономическото министерство, 75 на сто от анкетираните не възразяват срещу проучванията за шистов газ, стига да се спазват изискванията за опазване на околната среда. Близо 60 процента пък смятат, че при наличие на залежи правителството трябва да разреши добива, ако има сигурност за екологията в района. Нагласите на българските граждани в подкрепа или срещу проучването и добива на шистов газ са пряко свързани с очакванията за извличане на конкретни ползи. Като най-значим ефект се открояват прогнозите за създаване на нови високоплатени работни места, постигане на по-ниски цени на „синьото гориво” чрез национален добив на газ и намаляване на зависимостта на страната от външни доставчици на газ. Като основен извод от проучването се откроява сериозният информационен дефицит по темата за проучването и добива на шистов газ, който формира висока степен на тревожност сред населението
„Не искам да бъда обвинен в спиране на възможностите за добив на шистов газ, само заради невежество и страх, че като стигнем края на Земята, ще паднем от нея”, коментира решението на комисията икономическият министър Трайчо Трайков. Според него всяка крайна позиция е „екстремизъм”. Приетите от комисията текстове за забрана за разработване на находищата със шистов газ по какъвто и да е начин, той сравни с методите на мафията – „изстрел в сърцето, в главата и накрая отрязване на главата”. Той не приема и шистовия газ като „манна небесна”, но предлага да не се вземат крайни решения по този проблем, а да се създаде специална комисия, която да даде своята експертна и научна оценка. За икономическия министър протестите на екоорганизации срещу шистовия газ са „неспонтанно възникнала кампания”. Според експерти от комисията решенията за мораториум върху проучванията и добива на шистов газ са прибързани, тъй като темата все още се обсъжда в световен мащаб.
След решението на икономическата комисия, мораториумът ще се предложи за гласуване в парламента в сряда, 18 януари. Предвидена е и глоба от 100 млн. лв. за извършващите незаконно подобна дейност.
До края на годината ЕК също трябва да даде своето становище по въпроса. Още повече че в началото на 2012 г. се очаква ЕК да представи свое изследване за шистовия газ в Европа. Според еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер добивът на синьо гориво вече променя световния газов пазар. По данни на Международната енергийна агенция запасите в Европа са 16 трилиона куб. м, като най-големи залежи има в Полша. Според прогнозите на експертите в бранша през 2030 г. глобалното производство на нетрадиционно гориво ще достигне 40 процента от общия добив. Ако е вярна информацията, че на територията на България има 1 трилион куб. м шистов газ, това значи, че страната ни има реален шанс да намали драстично зависимостта си от руското синьо гориво.
