Хотелиерският бизнес в България определено изостава от световните тенденции, свързани с използването на високите технологии и най–вече на интернет, смятат експерти. Доказва го и статистиката. В страната има над 3 500 хотела, но едва 10 на сто от тях предлагат в уебсайта си подробна информация, снимки и възможности за онлайн резервации и плащане. В Западна Европа този процент е почти 50, а в САЩ – над 75 процента.
Новият дигитален свят промени необратимо нашия начин на живот и потребление. Сега вече всеки може от вкъщи да „се гмурне” в мрежата, за да избере къде да прекара ваканцията си, да влезе в някой форум, за да обмени мнение и опит с други пътешественици, да си направи резервация и да заплати почивката си онлайн. Навлизането на високите технологии в нашия бит накара световните компании масово да преориентират бизнеса си в мрежата. А това важи с пълна сила за туристическия бранш. Българските хотелиери обаче, по ред причини изостават от своите колеги от по–развитите страни.
„Оказва се, че до голяма степен те нямат информация за това как да използват новите интернет технологии, за да могат да увеличат продажбите си” – обяснява Петър Петров от организацията eCommerceAcademy.net. Обединението на експерти в туристическия бизнес наскоро лансира информационна кампания под наслов „Как да превърнем онлайн посетителите в гости?”. В разгара на лятото специалисти по интернет маркетинг, уеб дизайн, блогинг и пр. се срещат със собственици на хотели във водещи наши курорти, за да им помогнат да привлекат повече посетители в интернет страницата си чрез различни търсачки, социалните мрежи и други канали за комуникация. Кампанията стартира в края на май с обучението на хотелиерите по нашето Черноморие.
„Прави впечатление готовността им да модернизират услугите си и да преориентират бизнеса си в мрежата, но проблемът е че не знаят как ” – казва Петър Петров. Според него хотелиерите разчитат твърде много на туроператорите за да стигнат до клиента.
„Всъщност това прави хотелиерите наистина зависими – казва г–н Петров. В един момент пазарът се определя именно от туроператорите, защото когато разчиташ до такава степен на тях, те започват да диктуват правилата и цените. Затова хотелите трябва да придобият една по–голяма независимост, така че да могат по–добре да реализират бизнес плановете си. А както знаем у нас бизнесът има остра нужда от свежи пари, най–малкото за да може да реинвестира в развитие, в персонал и пр. Във Великобритания например за 2010 г. над 50 на сто от всички продажби са се осъществили онлайн, докато у нас този процент е около 5. Интересното е че в България преобладават онлайн продажбите на дрехи, докато едва 10 процента остават за туристически продукти. А тенденциите в световен мащаб са доста по–различни.
Истината е, че почти всички хотели в България разполагат със свой уебсайт. В същото време по–малко от 5 процента от тях имат потребителски ориентиран подход – т.е. такъв, който да улеснява достъпа на клиентите до дадена информация или услуга. Освен това според експерти вече не е достатъчно само да опишеш какво предлага хотелът ти и да качиш няколко снимки в сайта си – трябва да има и видео. Затова големите компании по света наблягат все повече на т.нар. видеомаркетинг, нещо което у нас е все още твърде слабо застъпено. Социалните мрежи, като бизнесплатформа, също не са за пренебрегване. Много фирми в България, имат профил например във facebook, но малцина извличат реална маркетингова изгода от това.
„Колкото и парадоксално да звучи, в България имаме едни от най–добрите интернет специалисти, а в същото време бизнесът ни не е успял да интегрира тези технологии и достижения в своята ежедневна работа – казва Петър Петров. Затова у нас продажбите чрез интернет не могат да достигнат нивата, които достигат на Запад. Дали това се дължи на факта, че все още българският потребител не се доверява на интернет? Да, има такъв момент. Но ние определено извървяхме голям път в развитието си, имам предвид онлайн пазара. В момента е много малко вероятно да се случи каквато и да било злоупотреба с банкови карти по интернет. Ние очакваме в близките години делът на интернет пазара у нас значително да се увеличи и да догони този в останалите членки на ЕС.” – каза в заключение Петър Петров.
