Индивидуалното потребление, или доходите на хората, социалната проблематика, здравеопазването, образованието и използваният от ООН „Индекс на човешко развитие” са групите индикатори, които изследователите от Инициативата за европейски политики към институт „Отворено общество” използват, за да дадат отговор на въпроса до каква степен страните от петото разширяване на ЕС са настигнали западноевропейските държави в категорията „Качество на живот”. Тя е част от проекта „Конвергенцията на България в ЕС” – нашата „тема с продължение. Освен това са включени и страните-кандидатки и потенциални кандидатки, така че общият им брой достига 35. Индикаторите чрез статистически метод се превръщат в точки от 0 до 100. В анализа си ръководителят на проекта Марин Лесенски отбелязва, че по индикатора „индивидуално потребление”страната с най-високи показатели на европейско ниво има 92 точки, усреднено старите западни страни-членки имат 66 точки, Словения, която е „отличник” сред страните от петото разширяване, е с 49, а България се намира в дъното на класацията с 25 точки. Неравенство, риск от бедност и дългосрочна безработица се включват в индикатора „социални проблеми”. Общо по този индикатор 10-те страни – нови членки, не са толкова зле, а България е на седмо място – продължава анализа си Марин Лесенски. Като цяло ЕС съзнава, че има проблем с образователната система и губи в конкуренцията със САЩ и Япония, отчитат изследователите. За България много лоши са резултатите по световния метод на изследване PISA, е заключението на Марин Лесенски. Като сравнение – максимумът на нивото в ЕС са 88 точки – при четенето на учениците, което изследва този метод, а България има скромните 22 точки. Един български гражданин живее 6 години по-малко от средноевропееца, процентът на детската смъртност (до 5 г.) е много обезпокоителен, по качество на здравеопазването като комплексен индикатор България е в дъното на класацията, коментира Марин Лесенски. По този индикатор минимумът на старите страни-членки е 33 точки, а страната ни има само 11. По „индекс на човешкото развитие ”след България е само Румъния.
В Есенния салон на изкуствата в Пловдив запазено място има театър „А`парт”. Той е домакин на международни работни театрални срещи „Европа играе!” Театър-ателие „A'парт” е създаден през 1985 година, като един от първите алтернативни, несубсидирани професионални театри в страната. „А' парт” е участвал в много международни театрални фестивали в: Германия, Русия, Франция, Румъния, Испания, Мароко, Полша и др. Имал е турнета в Русия, Дания, Франция и др. Срещите „Европа играе!” са създадени през 1993 г. с партньорството на театър „Дьо Фил"-Париж и театър „Креарк"-Гренобъл. Идеята е да се срещат млади професионални театрални творци с цел да прекрачват езиковите, културните, стиловите и художествените граници чрез създаване на един продукт – спектакъл. Той се представя в края на десетдневния театрален маратон, разказва историята на тези театрални срещи директорът на театър „A'парт”-Пловдив Сашо Петков. Той обяснява какво е попречило да бъде реализиран тазгодишният проект „Балкански синдром” на театралните срещи „Европа играе!”.
Вашите мнения и коментари за „България-Европа” очакваме на адреса на предаването:
politika@bnr.bg
