Изтичащата 2011 година донесе добри новини за европейската перспектива на Западните Балкани. Подписан бе договорът за присъединяване на Хърватия към ЕС. Министрите на външните работи на съюза се договориха преговорите за присъединяване на Черна гора да започнат в средата на 2012 г. Европейската комисия даде препоръка на Сърбия да бъде даден статут на страна-кандидат за членство в ЕС. Основните заслуги за този положителен развой са на споменатите държави, но принос дадоха и съседните им страни, сред които е България.
Както и преди, България продължи да е активен застъпник за интегрирането на страните от Западните Балкани в ЕС. През октомври, заедно с Гърция и Румъния, тя предложи да се създаде стратегия на ЕС за региона, която да ускори процеса на разширяване. Външните министри на трите страни изпратиха писмо до комисарите по разширяването Стефан Фюле и по регионална политика Йоханес Хан, с което предложиха основните цели на стратегията да бъдат покриване на критериите за членство, реализиране на повече европейски проекти в региона включително и в рамките на новата кохезионна политика на ЕС, и трансгранично сътрудничество в изграждането на инфраструктура, в енергетиката и в борбата с организираната престъпност. Аргументирайки подкрепата, външният министър Николай Младенов коментира, че ангажиментът на България към европейската перспектива на Западните Балкани се основава на убеждението, че само така може да се подпомогнат реформите в западните й съседки, както и добросъседските отношения в целия регион. За приемане на всички балкански държави в Европейския съюз министърът настоя и от трибуната на Общото събрание на ООН. В реч на общополитическата дискусия на 66-ата сесия на събранието Младенов заяви, че Балканите ще станат постоянно стабилен регион, едва когато всички бивши югославски републики се присъединят към ЕС.
Особени усилия българската дипломация положи за насърчаване на водения с посредничество на ЕС диалог между Сърбия и Косово. Тя приветства прагматичния подход, възприет и от Косово, и от Сърбия, на първите им срещи, а когато между двете страни възникнаха напрежения, призова те да проявят сдържаност в интерес на сигурността, просперитета и европейската перспектива на региона. В частност към Косово българската страна отправи препоръката местните власти да положат усилия за приобщаването на населението в Северно Косово, като не обвързват това с напредъка по признаването на статута на нововъзникналата държава. На международна конференция в Прищина министър Младенов предупреди, че процесът на европейска интеграция в Западните Балкани е изправен пред две основни опасности. Едната са отношенията на Косово с ЕС, довели до това, то да е единственото петно на картата на Балканите с неясно положение в интеграционния процес. Другата опасност е умората от разширяването в самите Балкани, където еуфорията сред младите хора намалява за сметка на национализма и ксенофобията.
Интересите на Западните Балкани България отстояваше през 2011 г. и в рамките на НАТО. На годишната среща на външните министри на Алианса в Брюксел, министър Младенов заяви, че трябва диалогът между Сърбия и Косово не само да продължи, но и да бъдат приложени на практика взетите решения. Заявеното от Сърбия желание за преминаване към Индивидуален партньорски план за действие министър Младенов определи пред колегите си като положителна стъпка в отношенията й с НАТО.
Положителните развития в европейската и евроатлантическата интеграция на Западните Балкани, настъпили през отиващата си година, са предпоставка за по-голям напредък през следващата. С подписването на Договора за членство в ЕС Хърватия придоби статут на активен наблюдател в повечето негови формати за взимане на решения и разшири „балканското ядро” в общността с още един партньор. Повишените през 2011 г. шансове на Сърбия и Черна гора в европейската интеграция също благоприятстват европейската перспектива на региона. Проблемните точки в интеграционните процеси на Западните Балкани останаха по-малко и това позволява да се съсредоточат повече усилия в тях.
