На 11 февруари т.г. десетки хиляди българи ще излязат на протести срещу противоречивото международно търговско споразумение ACTA. Лавинообразно нараства недоволството не само у нас, но и в много други държави по света. На същия ден аналогични протести ще залеят почти цяла Европа. Вълна от недоволни от споразумението ще излезе по улиците на Белгия, Франция, Швеция, Словения, Полша и др. европейски държави.
Какво представлява ACTA и какви са опасенията?
ACTA или Anti-Counterfeiting Trade Agreement е международно търговско споразумение за създаване на единни норми за защита на авторските права на физически лица, дигитални продукти и услуги. Основната цел на споразумението е борбата с контрабандата и разпространението на фалшиви стоки. Вълната от недоволство идва от опасенията, че се размиват границите между закононарушенията и споделянето на файлове в глобалната мрежа. Общия характер на текстовете крие опасност под ударите на закона да попадат не само пиратските материали, но и техните интернет провайдери. Казано с други думи, интернет доставчиците ще следят всичко, което правим в интернет. И не само сърфирането, но и социалните мрежи. Опасения има и за следенето на кореспонденцията. Към вълната от недоволни се присъединиха дори големи международни компании. Споразумението предвижда пиратството да бъде обявено за криминално престъпление. Така тегленето на безплатни филми от интернет например може да се наказва със затвор. Споразумението ACTA бе подписано от 22 страни-членки на ЕС, включително и България, на 26 януари в Токио. Към него засега се присъединиха Швейцария, Мароко, САЩ, Австралия, Канада, Нова Зеландия, Южна Корея, Мексико, Сингапур, Япония.
Какви са реакциите в България?
Българските интернет потребители бяха неприятно изненадани от факта, че България е подписала това споразумение. Официална информация нямаше, затова вълната от недоволство достигна до организирането на протести в цялата страна. Някои активисти определиха споразумението като следствие от скандалните американски закони SOPA и PIPA, които се опитват да ограничат свободата на словото и информацията в интернет пространството. Още повече, че досега в България не е имало обществен дебат по темата, а интернет общността научава новината от световните медии. Много българи се опасяват, че споразумението ACTA ще ограничи правата на потребителите в интернет, ще следи всяко действие и пощата на ползвателите и ще ограничи личното пространство на всеки в глобалната мрежа.
Какво е становището на официалните власти?
„Подписът е със симпатично мастило. Ако не го повторим с истинско до 2013, не влиза в сила”, метафорично описа ситуацията със споразумението министърът на икономиката Трайчо Трайков. Въпреки че България е подписала ACTA, документът трябва да бъде ратифициран от българския парламент. Преди това ще бъде подложен на обществен дебат. Експертите от икономическото ведомство твърдят, че споразумението не налага промени в българските закони за авторското право, както и тези в ЕС. „Буря в чаша вода”. Това бе тиражираното в медиите мнение на шефа на „Компютърни престъпления” в ГДБОП Явор Колев. Според него, споразумението е насочено преди всичко към интернет страници, които предлагат фалшиви стоки, а не към обикновените потребители. Явор Колев смята, че вълната от протести е инспирирана от големите телекомуникационни компании, които имат определени интереси в бранша.
Каква е позицията на ЕС?
Още преди да бъде подписано споразумението ACTA, 27 водещи учени-експерти от Великобритания, Белгия, Германия, Холандия и др. страни изразиха становище, че документът не отговаря напълно на правните норми в ЕС. Вълната от недоволство, обхванала тези дни огромна маса от интернет потребители, накара ЕК да излезе с публикация, съдържаща 10 мита за ACTA. А главният докладчик по темата в ЕС се оттегли. Още повече, че хакери атакуваха интернет страницата на ЕП точно в деня, когато бе подписано споразумението. Междувременно граждански организации в ЕС събраха над един милион подписа с призив към евродепутатите да не приемат ACTA. Засега „страницата” остава отворена и тепърва ще се попълва от дебати, протести, митинги, мнения, официални и неофициални позиции.
Фотоколаж: Вергил Митев
