„Събитията в Близкия Изток и Северна Африка са революции от исторически мащаб и напомнят отварянето на Централна и Източна Европа през 1989 г. Опитът на България в 20-годишния преход ни позволява да анализираме и помагаме на арабските ни партньори” – думи на министъра на външните работи на България Николай Младенов на кръгла маса в централата на ЮНЕСКО в Париж. Този форум бе посветен на демократизацията на Арабския свят и събра интелектуалци и политически лидери от над 20 страни. Но до провеждането му трябваше да изтекат повечето дни от отиващата си и знаменателна за арабския свят 2011 година...
Когато в Тунис след двумесечни мощни вълнения през февруари изгониха президента Бен Али, малцина очакваха да се стигне до събития, които обозначаваме като „ефекта на доминото”. Но точно това се случи. Дали ще ги наречем „арабска пролет”, „жасминова революция”, ще ги окачествим като поход на арабската младеж за промяна или арабска „интернет революция”, тези събития доведоха до оставките на Хосни Мубарак и президента Али Салех съответно в Египет и Йемен и до избори в двете страни, до гражданска война в Либия и до свалянето на диктатора Кадафи. Доведоха до реформи или обещания за такива в Мароко, Алжир и Бахрейн, до развързване на кесията от страна на шейховете в Саудитска Арабия и Катар. Активните процеси на натиск срещу старите режими продължават и до момента, както и репресиите срещу населението в страна като Сирия. Външнополитически позицията и активността на България по подобни събития естествено е обусловена от членството й в НАТО, ЕС и ООН.
Участието на страната ни като член на НАТО се изрази във включването на фрегатата „Дръзки” в операцията на алианса „Обединен защитник” в подкрепа на оръжейното ембарго в либийската акватория на Средиземно море. Три месеца след военната кампания на НАТО за защита на цивилното население в Либия и след като Международният трибунал издаде заповед за ареста на Кадафи, министър Младенов бе на еднодневно посещение в Бенгази и се срещна с председателя на Националния преходен съвет Махмуд Джибрил. Така България обяви, че приема Националния преходен съвет като легитимен представител на либийския народ. На срещата бе коментиран и случаят с българските медицински сестри. Според представителите на Временния съвет по него ще излизат нови факти, които ще покажат, че той е бил инсценировка на режима на Кадафи. Николай Младенов беше в Тунис през юли, два месеца преди насрочените през октомври избори там. Освен с премиера Есебси и външния министър Кефи той се срещна с представители на различни политически сили и неправителствени организации. Идеята бе да бъде споделен българският опит в началото на прехода и ако е възможно, чрез съвети да се избегнат грешките, допуснати у нас тогава. Като емисар на ЕС министър Младенов посети Сирия и Йемен, точно когато там режимите на Башар Асад и Абдула Салех бяха хвърлили целия репресивен апарат срещу порива за промяна и демократизация. В разговорите бе настоявано за прекратяване на репресиите и преодоляването на разцеплението чрез разговори с опозицията, т.е. един вид „кръгла маса”. В Йемен това се случи, в Сирия – не. Българската позиция е, че днес има само един изход от ситуацията в Сирия – категорично да се спре насилието, да се допуснат международни наблюдатели от Лигата на арабските държави, да се осигури хуманитарен достъп до населението и да се организират свободни избори. Тази позиция министърът Младенов изложи на среща в София с представители на опозиционния Сирийски национален съвет, водени от председателя му Бурхан Галийон. Друг важен момент на фона на тези събития е свързан, разбира се, с държавата Израел и извечния близкоизточен въпрос. Като етап от стремежа си за извоюване на статут на призната от Израел независима държава Палестинската автономия подаде молба за членство в ООН. Тогава на сесия на организацията Николай Младенов заяви, че молбата трябва първо да бъде разгледана от Съвета за сигурност и след неговото произнасяне да стигне до общото събрание на ООН. Българският външен министър Младенов обясни българската позиция като позиция на малка държава, на която едно от големите предимства е, че може да се ползва с доверието на всички страни в подобен конфликт. Именно затова по думите на Младенов са важни добрите отношения както с Израел, като наш стратегически партньор, така и с арабските страни, с които пък се възстановяват икономическите контакти и търговията. Но не само... Не случайно именно в София се проведе конференцията „Справедливост в прехода”, организирана от МВнР, която събра представители на политическия и интелектуален елит на страни от Близкия Изток, Северна Африка и Централна и Източна Европа. Ако има един урок от процесите в Централна и Източна Европа, който може да бъде ползван, той е – когато обществото отваря нова страница и поема по пътя на демокрацията, да не се чака, да не се оставят въпросите за по-късно, защото колкото и болезнени да са те, трябва да бъдат разгледани в самото начало на прехода, каза тогава Николай Младенов. Според него от друга страна политиката към арабския свят трябва да бъде променена не само от българска гледна точка, именно защото досегашната не е била фокусирана върху сътрудничеството с организациите на гражданското общество там. Основната цел досега е била арабските страни и Израел да седнат на една маса. Оттук нататък, евентуалната нова политика (за която вече има много гласове) трябва ясно да заяви, че стабилността в региона не пречи на демократичното развитие на страните там.
