Българското правителство обяви, че страната ни ще прекрати участието си в тристранното споразумение с Русия и Гърция за изграждане на петролопровода „Бургас-Александруполис”. България предлага споразумението за нефтопровода да бъде прекратено по взаимно съгласие. „Ако не се постигне такава договорка, българската страна се оттегля самостоятелно след изтичане на 12-месечния срок”, каза вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков. Причината е, че проектът не може да бъде изпълнен по договорения през 2007 г. начин основно във финансовата си част. Предвидени са и 12,8 млн. лв. за уреждане на дължимите от страната ни вноски към проектната компания „Трансболкан Пайплайн”. Основният пакет от 51 процента в дружеството се държи от руски консорциум, останалите акции по равно си разпределят България и Гърция. Целта на петролната тръба е да транзитира руски нефт от българското черноморско пристанище Бургас до гръцкия средиземноморски порт Александруполис. Така ще бъдат избегнати натоварените проливи Босфора и Дарданелите.
Решението на българското правителство обаче не е съгласувано предварително с гръцката и руската страна. Възможно ли е на България да бъдат наложени някакви санкции?
„Няма опасност – категорично заяви пред журналисти министър Дянков. – Работили сме над една година с международни компании, юридически кантори, така че санкции за България няма да има. Правителството одобри и текста на писмата, които ще се изпратят към руското и гръцкото правителство, към другите акционери от споразумението и към проектната компания. Така че всички ще бъдат информирани. На 14 декември предстои общо събрание на дружеството, на което България ще съобщи официално своята позиция. Оттук нататък е въпрос на време да се оттеглим. Искрено се надяваме решението ни да бъде прието добре и от другите две правителства, за да е по взаимно съгласие.”
Министърът на икономиката, енергетиката и туризма заяви от своя страна, че излизането на България от проекта „Бургас-Александруполис” е свързано с факта, че другите страни са неизправни. Той обаче не коментира какво има предвид. „След като дълго време България търпя обвинения, че ние бавим проекта, а всъщност другите страни са неизправни, това е основание да се излезе от споразумението – каза министър Трайков. – Това се отнася и за други големи проекти, като АЕЦ „Белене” например.”
Проектът за изграждане на петролопровода „Бургас-Александруполис” се роди през 1994 г. 12 години се водеха преговори между трите страни, като междувременно бяха сключени седем споразумения и всяко следващо допълваше или премахваше определени клаузи. Изграждането на тръбата, предвидена да транспортира руски нефт, докарван с танкери на българския порт, до Средиземно море, трябваше да започне през 2009 г. и да бъде завършено през 2012 г. Проектният капацитет на петролопровода е 35 млн. т. годишно, а дължината 555 км. Цената на проекта възлиза на повече от 1 млрд. евро, а делът на България се оценява на близо 300 млн. евро. Недоволството на правителството и редица експерти се изразява в това, че срещу тези пари страната ни ще получава годишни такси за транзит в рамките на едва 30 до 50 млн. долара.
Вестта за „една предизвестена смърт” дойде след две години и половина от управлението на сегашното правителство, което още от началото изрази своята позиция за прекратяване на проекта „Бургас-Александруполис”. По непотвърдени източници, руската страна също е била готова още тогава да преустанови изграждането на тръбата. Информацията се потвърждава и от последващите действия на руските нефтени гиганти, които се включиха в алтернативния руско-турски проект „Самсун-Джейхан”. Последната информация от преди два месеца гласи, че руската страна смята да замрази и двата проекта. Според български експерти, най-големият проблем на петролопровода „Бургас-Александруполис” е липсата на достатъчно суровина от страна на Русия, с която да бъде захранена тръбата. Фактите говорят в полза на тази теза, защото в началото на годината Москва откри нефтопровод с огромен капацитет до Китай. Целта е увеличаване на експорта на енергийни суровини към азиатските пазари, явно за сметка на европейските. От геополитическа гледна точка, интересите на Русия се преместиха от България към Турция, която стана основен транзитиращ район за руските енергоносители. Анализаторите смятат, че именно заради това изграждането на алтернативния нефтопровод през българска територия става безсмислен.
