2016-2017 г. е реалният период, в който България може да влезе в еврозоната. Страната ни не е готова и не бива да се присъединява към валутния механизъм. Около това становище се обединиха водещи икономисти по време на дискусия на тема ”Присъединяването на България към еврозоната – икономически и социални измерения.”
Ситуацията около влизането на България в еврозоната се промени рязко заради кризата, обезценяването на еврото и изострянето на проблемите с държавните дългове и бюджетните дефицити на редица страни от ЕС. Първоначалната стратегия на правителството беше за бързо влизане в „чакалнята на еврозоната” или механизма ERM-II. Така, опитвайки се да задържи нисък бюджетен дефицит, България си създаде допълнителни трудности. Това обаче бе свързано със забавяне на плащанията към фирмения сектор. „Ние жертвахме в някаква степен икономическата стабилност, за да може по-бързо да влезем в еврозоната, което се оказа погрешен разчет и създаде много сериозни проблеми пред българската икономика”, коментира доц. Ганчо Ганчев от Института за икономика и международни отношения. Същевременно България не изпълнява всички критерии на ЕС за влизане във валутния механизъм. Най-точно се изпълнява изискването за валутния курс в страната, тъй като левът е фиксиран към еврото. Другият критерий е бюджетният дефицит да не надхвърля три процента, което също се оказа трудноизпълнимо. Най-малко проблеми се очакват от страна на държавния дълг. Според изискванията на ЕС, като процент от БВП той трябва да бъде под 60 на сто. У нас той е значително по-нисък – около 15 на сто. Нивото на инфлацията също беше критерий, който ние не изпълнявахме. Друг проблем са високите лихвени проценти, защото у нас надбавките за риск са по-големи, особено след случилото се в Гърция.
„На практика имаме проблеми с всички критерии, с изключение на валутния курс и държавния дълг – обобщава Ганчо Ганчев. – Това ни кара да мислим, че България не би трябвало да бърза с влизането в еврозоната. Реалистичният период се очертава 2016-2017. Бързото влизане в еврозоната не отговаря на обективното положение на българската икономика, на тежките структурни проблеми, които стоят пред нас.”
„Въвеждайки еврото, без да сме подготвени, ние ще се „самоматираме” откъм темпове на развитие”, категоричен е професорът по икономика Чавдар Николов. Ето и аргументите му.
„България не е готова и не бива да приема еврото – изрази своята позиция Чавдар Николов. – Защото българските цени в сравнение с еврозоната са два пъти по-ниски. Имаме единен вътрешен пазар и изравняването на цените е като скачените съдове във физиката. Да, но цените у нас са 50 процента по-ниски от европейските. Цените на услугите ни са на 25 процента от европейските. Ако отидете на ресторант, ще видите, че сметката ви е най-малко три пъти по-малка от тази в Германия. Трябва да отчетем тези факти, които може да ни изиграят много лоша шега, ако избързаме с въвеждането на еврото. Затова всички сметки показват, че когато вътрешното ни ценово равнище отиде на 80 процента от европейското, тогава можем да говорим за еврозоната. А това може да стане към 2016-2017 г. Тогава ценовото равнище ще се стабилизира и няма да има рязко покачване на цените.”
Въвеждането на еврото ще има положително влияние върху реалния сектор, защото ще намали лихвите по кредитите, особено за малкия и средния бизнес, както това стана в Словения и Словакия. Същото се отнася и за банковата сфера.
„При всички случаи влиянието ще бъде изключително ползотворно, независимо от обратните мнения, че не бива да бързаме – коментира ползите от въвеждането на еврото в България докторът на икономическите науки Йосиф Аврамов. – По-голямата част от банковата общност у нас го очаква с нетърпение, предвид по-ниските разходи за международни разплащания, След въвеждане на еврото, към България ще има интерес от други големи банкови корпорации, които засега не оперират на банковия пазар, като банки от Германия, Китай, Индия, Бразилия, от арабските страни, или банки, свързани с големите енергийни проекти като газопроводите „Набуко”, „Южен поток”. Това също би снижило цената на кредита. След въвеждане на еврото ще се даде тласък на нашия капиталов пазар, който в момента е на долна мъртва точка.”
В целия този процес има и доза сантименталност към националната ни валута. Пари по нашите земи са сечени още от времето на траките, на племето „дерони”, преди 2600 г. , а левът е в обращение вече 130 години.
