Европейската комисия предложи нова програма в сферата на правосъдието за следващия програмен период – „Правосъдие 2014-2020”. Тя обединява и доразвива сегашните 3 програми: „Гражданско правосъдие”, „Наказателно правосъдие” и „Основни права и правосъдие”. Основава се на целите на стратегия „Европа 2020” за създаване на т.нар. Европейска зона на правосъдие без бариери пред трансграничните казуси и с международен достъп до правосъдие. Основната цел е да се подпомогне създаването на европространство, гарантиращо сигурност за всеки гражданин на ЕС. Ето какво посочи в интервю за Радио България евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Мария Габриел, автор на становище за допълнение на програмата:
Трябва веднага да кажем, че тя прави реформа на съществуващите досега три програми. Вече има само една програма и това е стъпка напред, защото всичко се опростява и хармонизира. За финансирането й са предвидени общо 472 млн. евро за целия период до 2020 г. Основната й цел, според резултатите от дебатите в ЕП, е да наблегне много повече на повишаването на квалификацията на работещите в чувствителните сектори на правосъдието и подпомагане на мрежите за постоянен обмен на информация между тях. ЕП установява липса на тази база данни. Затова можем да кажем със сигурност, че европрограмата „Правосъдие 2014-2020” има съществен принос за борбата с този феномен.
Според Мария Габриел програмата трябва да наблегне на по-голямо сътрудничество между страните-членки в сферата на правосъдието.
Предвижда ли се общо законодателство в тази област за ЕС?
Това остава нашата основна цел – създаване на общо европейско законодателство, което да се спазва и да се прилага от всичките 27 страни-членки. Това не е така на този етап. Трябва веднага да отбележим, че за тези чувствителни сектори, където страните-членки имат големи различия, но и съществени прилики, всяка една от тях пази ревниво своя суверинитет в националното законодателство. За нас остава да продължим да показваме предимствата на общото еврозаконодателство, както и на взетите мерки. Дотогава няма как да принудим ЕС да го прави. Още повече, че ЕС не е само политически съюз. Ние все още сме много по-обвързани с общи политики в други области. Но е факт, че с програмата „Правосъдие 2014-2020 г.” се дава една много по-силна заявка за обща политика в областта на правосъдието, сигурността и вътрешния ред.
Последните изследвания показват, че България не е най-корумпираната в ЕС страна, и то по данни на само 17 от общо 27 страни-членки. А факти за корупция излизат и за други страни от ЕС. Но т.нар. Механизъм за оценка се прилага само за България и Румъния и се използва косвено за спирачка срещу членството ни в Шенген. Очаквате ли скоро да влезем в зоната?
Знаете много добре колко чувствителен е въпросът. Той е политически въпрос. Това е още едно доказателство за това как една държава-членка може до безкрай да удължава процеса за друга страна в ЕС, когато няма обща европейска политика с еднакви правила за всички 27 страни-членки. Това повдига един основен въпрос. Когато в ЕС са били само 6 или 15 страни, може би е било добре да се вземат решенията с единодушие. Но днес сме 27 държави. И се питам каква ни е вече ползата от това да позволяваме една страна да бъде пречка за напредък на друга, когато останалите държави искат да се върви в тази посока. Това според мен е един от въпросите, които рано или късно трябва да си зададем. Разбирам сложността му, трябва да се премине през промяна в договорите за ЕС и ратификацията им от всички страни-членки. Но според мен единодушието вече не е начинът за вземане на решения в период, когато всичко около нас се развива толкова динамично и когато доста страни-членки истински желаят ЕС да мине на по-висока скорост.
