Еврокомисията обяви 2013 г. за Европейска година на гражданите. Тогава се навършват 20 години от т.нар. Гражданство на Съюза, въведено с Договора от Маастрихт на 1 ноември 1993 г. В тази връзка Комисията по петициите в ЕП обсъди идеите си за годишнината. По думите на българския евродепутат от групата на ЕНП Мария Неделчева, член на Комисията, избирането на 2013-а за Европейска година на гражданите е послание към тях за ангажимента на институциите към премахването на бариерите. Целта е гражданите на ЕС да бъдат улеснени при упражняване на правото си да се движат и пребивават свободно в рамките на ЕС, да имат гарантиран лесен достъп до информация за своите права.
С реформите в ЕС и влизане в сила на Лисабонския договор на 1 декември 2009 г., бе въведена Европейската гражданска инициатива – продължение на Гражданството на Съюза. Това е нова форма на обществено участие във формирането на политиките на ЕС. Тя позволява на 1 милион граждани от най-малко една четвърт от страните-членки да направят подписка по общественозначим проблем и да поискат от ЕК да предложи промяна или нов закон във връзка с него. Тази петиция се организира от Граждански комитет от поне 7 граждани от най-малко 7 държави-членки. Срокът за събиране на необходимия брой подписи, удостоверени от компетентните органи в съответните държави, е една година. След това ЕК има 3 месеца, за да разгледа инициативата и вземе решение по искането на гражданите.
Каква е ситуацията по Европейската гражданска инициатива днес?
Коментира Мария Неделчева в интервю специално за Радио България:
„Това, което в момента всички очакваме, е да влезе в сила нейното реално, конкретно измерение. Тоест, от 1 март 2012 г. трябва вече всички да очакваме първите европейски граждански инициативи-петиции. Но по- притеснителното лично за мен е, че нямаме достъп до информация. Няма прозрачност за това на какъв етап е процедурата и как отделните страни-членки са се справили с нейното конкретно приложение. Тук има няколко ключови за мен въпроса. Това е начинът, по който трябва да се депозира самата Европейска гражданска инициатива. Освен това, как и в какъв срок Еврокомисията ще реагира, за да каже, че поставеният от гражданите въпрос влиза в нейните компетенции. Само тогава ще може да стартира подобна инициатива. Също, какво се случва със събирането на подписите на гражданите и тяхната проверка след това? Кой е органът, който на национално ниво ще отговаря за това? Какви са възможностите да бъдат събирани подписите по интернет и съответно на хартиен носител? За мен това са няколко важни въпроса, за които е странно, че не се говори, и трябва да обърнем много сериозно внимание на това. Защото месеци наред всички говорихме, че Европейската гражданска инициатива сама по себе си е един изключително мощен инструмент, който се дава в ръцете на гражданите и те могат директно да променят дневния ред на ЕК. Но, за да стане това, трябва да имаме яснота. Иначе може да има обратен ефект – Европейската гражданска инициатива да се използва за цели, които влизат в разрез с европейските ценности и принципи.”
За България това също са ключови въпроси. Какви инициативи се предвиждат тук във връзка с Европейската година на гражданите?
„Ние имаме съвсем конкретни инициативи и те са изцяло в рамките и на Европейското гражданство, и на Европейската гражданска инициатива – посочи Мария Неделчева. - На първо време, всички ние продължаваме да се борим с несправедливостта, свързана с ограниченията за българските и румънските работници в някои страни от ЕС. Факт е, че 8 страни-членки удължиха срока на забраната за работа на българи и румънци до 2013 г. Но така те в момента не изпълняват договорите си с две държави от ЕС – България и Румъния. В текстовете на документите ясно е казано, че такова решение за ограничаване на трудовия си пазар за българи и румънци тези страни могат да вземат само въз основа на ясни аргументи и ако докажат с реални и конкретни факти, че България и Румъния заплашват наистина техния пазар на труда. Това до този момент не се е случило и трябва да продължим да се борим.”
Друг много важен акцент при честването на Европейската година на гражданите през 2013-а засяга младите хора, посочи още Мария Неделчева:
„Всички знаем какъв е успехът на европрограми като „Еразъм” , „Леонардо да Винчи” и др. – припомни евродепутатката. – Всеки млад човек има нужда да опознае и друга европейска култура, да придобие още знания и ноу-хау. Но за това е необходимо той да може съвсем свободно да упражнява едно от основните си права на европейски гражданин – свободата на движение. Административните пречки са реален проблем за признаването на дипломите и квалификациите. Този факт оказва пряко влияние и върху факта, че младите хора не могат да упражнят това свое право на свободно движение в рамките на ЕС.”
Мария Неделчева посочи още, че по-нататъшното улесняване на достъпа до многоезична информация в областта на правосъдието чрез европортала „eJustisе” е приоритет на Комисията по петициите във връзка с честването на Европейката година на гражданите. Целта е гражданите да познават по- добре правилата и процедурите и така да получат и по-добро правосъдие. Друг приоритет по повод юбилея е да се подобри защитата на европейците като потребители, туристи и пътници. Европа на гражданите не може да се постигне без младите, убедена е българската евродепутатка. По думите й, съгласуването на предвидените мерки по време на Европейската година на гражданите с програмата „Младежта в движение” ще бъде допълнителна гаранция за по-бързото отпадане на пречките пред свободното движение на младите, непризнаването на дипломи и квалификации, ограничаването на трудовата мобилност и др.
