Европейската комисия е съставила „сив списък” на 12 държави от общността, за които се предполага, че са най-уязвими от макроикономическа и социална гледна точка. Казано с други думи, показателите по определени параметри се разглеждат от Брюксел като гранични и потенциално опасни за икономическата стабилност в ЕС.
Страните от този списък подлежат на специален мониторинг от страна на ЕК. Според Брюксел икономическото състояние на тези държави се нуждае от по-сериозен анализ за да се установи какви са рисковете за съответната страна. Използвани са 10 ключови икономически показателя, като целта е ЕК да изготви препоръки към конкретната държава за предприемане на мерки и корекции в съответните икономики. Това е нова процедура на Брюксел за ранно предупреждение при макроикономически дисбаланси в страните от общността.
В списъка на тези 12 държави попада и България. В групата на страните, за които се предвижда задълбочен анализ по основните икономически показатели, попадат още Белгия, Великобритания, Дания, Финландия, Франция, Италия, Унгария, Испания, Швеция, Словения, Кипър.
ЕК е съставила и „черен списък” на страните от ЕС, които са най-застрашени от икономически сътресения. Това са Гърция, Ирландия, Португалия и Румъния. За тези страни няма да се прави анализ, защото те са обект на специални програми за стабилизиране на икономиките им и получават финансови помощи от програмите на ЕС и МВФ. Останалите 11 държави засега не се нуждаят от корекции в икономическите си политики.
Българското министерство на финансите реагира остро на оценката на Брюксел и разпространи документ с макроикономическите показатели на България. Според финансовото ведомство те са в рамките на изискванията на ЕС, докато данните в анализите на Брюксел са стари и не отчитат последните промени в икономиката на страната.
Защо ЕК постави България в списъка на държавите с икономически риск? Една от причините да попаднем в т.н.„сив списък” е високият дефицит по текущата сметка още от 2008 г., като в същото време не се отчита, че през изминалата година България има вече достатъчен излишък. Това е един от критериите на Брюксел. По неокончателните данни на БНБ сметката на страната е на плюс от 1.15 млрд. евро. Как се стигна до тези изчисления. Данните на НСИ показват, че България има достатъчно постъпили приходи от европейските фондове и от трансфери на българи, живеещи в чужбина. Така общият баланс показва, че за 2011 г. не само няма да имаме дефицит, но се очертава и един сериозен излишък. Европейските експерти обаче ни представят в негативна светлина, защото са използвали данните от 2008, 2009 и 2010 г.
Освен това, България е втората страна в ЕС, която има най-нисък размер на държавния дълг през третото тримесечие на 2011 г. И данните не са от български статистически агенции, а от европейската статистическа служба Евростат. Така че, по критерия „публичен дълг като процент от БВП” не можем да попаднем в „сивия списък” на Брюксел. Другият показател, свързан с дълга на частния сектор като процент от БВП, също е неубедителен за България. Защото еврочиновниците не отчитат един „дискретен” факт. А именно: дългът на частния бизнес се базира основно на задълженията между чуждестранни компании и техните дъщерни дружества в страната.
Като обобщение ще коментираме, че анализът за България се основава на механично пренесени остарели данни, без да се вземат под внимание икономическите тенденции и политики на страната през последната година. Така докладът на Брюксел, който ни поставя в т.н. „сив списък”, поставя „сива сянка” върху имиджа на страната. Последствията от това най-малко могат да бъдат оскъпяване на финансирането на България при кредитните траншове.
