Известната маска на Гай Фокс, станала символ на хакерите от „Анонимните”, след това на „Окупирай Уолстрийт”, а впоследствие и на противниците на ACTA, е на път да бъде свалена от лицата на паметници, журналисти и протестиращи в България. Причината е, че българското правителство прие решение за спиране на процедурите по присъединяване към споразумението за борба с фалшифицирането в интернет ACTA. Така на практика България замрази всякакви действия по влизането на документа в сила, включително и по ратифицирането му, докато страните от ЕС не излязат с единна позиция.
Ще припомним, че идеята на международното търговско споразумение е да установи единни норми за защита на авторските права и борбата с контрабандата и разпространението на фалшиви стоки в дигиталното пространство. Протестната вълна в редица страни в Европа и по света се надигна, защото текстовете в споразумението се размиват между фалшифицирането на стоки и размяната на файлове в глобалната мрежа. Общественият отпор на ACTA бе предизвикан от опасения, че така ще се разширят действията, смятани за пиратство и преследвани от закона. Споразумението бе подписано на 26 януари 2012 г. в Япония.
За сключване и влизане в сила на споразумението е необходимо съгласие от ЕП и ратифицирането му от всички държави-членки. Предстои обсъждане на ACTA от евродепутатите и ако не се постигне съгласие, процедурата ще бъде прекратена.
„Независимо че ACTA още не е факт, в много държави-членки на ЕС, включително и България, е налице загриженост сред гражданското общество относно прилагането на документа и защитата на гражданските права и свободи и по-специално тези на потребителите в интернет – каза министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков при приемането на правителственото решение за спиране на всякакви действия по спорния документ. – ACTA не налага изменение в действащото ни законодателство, но протестите срещу споразумението в много европейски страни и у нас показват липсата на подкрепа сред широката общественост. Германия, Холандия, Кипър, Естония и Словакия все още не са подписали споразумението, като Германия вероятно ще изчака обсъждането в ЕП. Правителствата на други страни като Полша и Чехия се обявиха за замразяване на процедурите за ратификация до оценка на въздействието на ACTA.”
Премиерът Бойко Борисов уточни: „Ние имаме сериозни аргументи, защото българското законодателство е много строго, много стриктно и решава всички проблеми за фалшифицирането, които всъщност споразумението ACTA цели. Нашето законодателство е хармонизирано и достатъчно ефективно, така че не се налага да подписваме подобен документ”.
Представители на протестиращите останаха доволни от решението на кабинета. Според председателя на Управителния съвет на Сдружението за електронни комуникации Невен Дилов „това бе едно достойно решение на българското правителство”. Цялата дискусия фактически бе предизвикана от Асоциацията на потребителите на телекомуникации и интернет услуги, която предизвика обсъждания в парламента и се срещна с премиера.
„Не можем да не бъдем доволни от решението – коментира председателят на асоциацията Янаки Ганчев. – Виждаме, че правителството се е съобразило с нашите препоръки, ако международното споразумение бъде ратифицирано, то да стане, след като ЕП се произнесе – каза Янаки Ганчев. – Като организации, които се занимават с интернет, можем да изразим увереност, че то няма да бъде прието от евродепутатите. Потвърждава го и последното изказване на еврокомисаря за защита на човешките права Вивиан Рединг, че ще се иска санкция от Европейския съд доколко ACTA кореспондира с европейското право.”
