Ромите са най-голямото, но най-бедно и най-слабо приобщено малцинство в ЕС. По официални данни на ЕК те са над 6 милиона души, или към 1,8 на сто от населението на ЕС, но неофициално са 11-12 милиона, разпръснати във всички страни-членки. Най-често ромите живеят в гета в покрайнините на градовете. България, Румъния, Унгария и Словакия са четирите страни в ЕС с най-компактно ромско население, между 7 и 10 процента от общото за съответните страни. От тях България е с най-голям дял – около 10 на сто. Данните бяха изнесени от еврокомисаря по заетостта, социалните въпроси и приобщаването Ласло Андор, който се включи в двудневния форум на високо равнище в София за приноса на структурните фондове на ЕС към интеграцията на ромите. Във форума участваха представители на ЕК, ЕП, НПО и българската държавна администрация.
През април т.г. ЕК прие рамка за национални стратегии на страните-членки по интеграция на ромите. Тези стратегии трябва да са готови до края на 2011 г. след широко обсъждане с местните власти и ромското малцинство. Според еврокомисар Андор рамката на ЕК е добра база, но трябват конкретни планове и мерки в борбата срещу дискриминацията на ромите, особено на трудовия пазар, за гарантиране на основните човешки права и социално приобщаване като цяло на тази най-уязвима общност в отделните страни-членки и ЕС.
„Приетите от ЕК политики за следващите 10 години са добра база за приобщаването на ромската общност в нова светлина – е убеден Ласло Андор. – Защото чрез тях се осъществява на практика наблюдение за напредъка в тази област. Това се отнася за заетостта, образованието, здравеопазването, правото на жилища и достъпа до комунални услуги. Стратегията е в процес на прилагане чрез инициативата „ромско включване”. Предизвикателството днес е как проблемите на тази най-уязвима общност от хора да се решат конкретно на практика. ЕК вярва в приноса на основния финансов инструмент за това – структурните фондове, а също и на Европейския социален фонд. Чрез този инструмент ЕК е подпомогнала над 9 милиона души в ЕС да придобият нови умения и се включат успешно в трудовия пазар. По този инструмент за България са отделени 12 милиона евро само за програми по интеграция на ромите. Важно е в дългосрочен план този финансов лост да се запази. Освен политики обаче, трябват и практически действия за ромското приобщаване” – препоръча Ласло Андор.
Според българския министър по управление на еврофондовете Томислав Дончев инициативата Десетилетие на ромското включване очевидно не е достатъчна за приобщаването на ромите у нас, защото представителите им не са достатъчно ангажирани, обществените енергии по въпроса са слаби, а интеграционните политики са повече политики на елитите и Брюксел, а не на всеки един български гражданин. По данни на Съвета на Европа в България живеят около 750 хиляди роми, като по този показател сме от страните-членки с най-висок процент роми, припомни министър Дончев:
„Голяма част от тях не са заети. Имат нисък образователен статус, ниски доходи, затруднен достъп до здравеопазване. Живеят при неприемливи жилищни условия, а повечето от тях и в незаконни жилища. Най-лошото е, че без специална намеса тези негативни характеристики ще продължат да се възпроизвеждат” – смята Томислав Дончев.
Според Томислав Дончев сред основните задачи пред правителството на България по преодоляването на проблема сега е изготвянето на национална стратегия за ромска интеграция. Но това не бива да е още един документ, маркиращ само добри намерения. Самото изготвяне на стратегията трябва да се превърне в обществен „катарзис”, който да доведе след това до конкретни резултати. Един от тях е „да убеди мнозинството, че интеграцията на ромите няма алтернатива, а малцинството – че интеграцията не е консумативен модел. „Това означава помощ, но и спазване на правила” – подчерта министър Дончев.
„За щастие България има добър модел, който да следва – припомни Томислав Дончев. – Става дума за инициативата на правителството, свързана с деинституционализация. Това е процесът на извеждането на деца, от специализираните институции, повечето от които са от ромски произход. Тук политически намерения, обществена подкрепа, дейности, ресурси – всичко е фокусирано в една посока. Има ясен план, конкретни отговорности, както и конкретно случващи се действия и резултати.”
