„България категорично няма да се съгласи с уеднаквяване на ставката на корпоративния данък в ЕС. Не само България, но и други страни не са съгласни, така че имаме доста поддръжници”. Това заяви в интервю за Радио България Валентин Николов, зам.-председател на парламентарната икономическа комисия. България има един от най-ниските корпоративни данъци в ЕС – 10 на сто. Към групата на несъгласните с тази клауза от фискалния пакт на ЕС се присъединява и Ирландия с 12,5 на сто корпоративен данък. Резерви към исканията на ЕС имат още Унгария и Румъния със 16-процентна данъчна ставка. Полша и Швеция се отдръпнаха от първоначалното одобрение и изразиха своите резерви към подписването на новия договор за фискална дисциплина в ЕС. Да не говорим за Великобритания, която още от самото начало обяви, че няма да се включи в европейския фискален пакт. Очаква се днес /30.01.2012/ лидерите на ЕС да парафират пакта за спасяване на еврото по време на срещата на върха в Брюксел. Промени в съдържанието на договора са възможни до последния момент.
Българското правителство се опасява, че под натиска на големите държави в ЕС, като Германия и Франция, може да се стигне до вдигане на преките данъци в България. Това предвижда четвъртата глава в пакта „Евро+”. „Формулировките са твърде общи, затова и хлъзгави”, коментира „горещия картоф” за вдигане на данъците у нас под натиска на Брюксел външният министър Николай Младенов. „Затова ние ще изпълняваме ангажиментите, след като влезем в еврозоната”. Финансовият министър Симеон Дянков обаче не се притеснява от обща данъчна политика, защото преките данъци остават „свободна територия”. България ще настоява и за статут на активен наблюдател по мерките, които ще се вземат. Потърсихме мнението по „темата на деня” на зам.-председателя на икономическата комисия в българския парламент Валентин Николов.
Какво печели и какво губи България от подписването на Европейския пакт за стабилност?
„Първо, България печели заради това, че си е написала домашното. Т. е. тя има всички предпоставки много лесно и бързо да се присъедини към „Евро +” – казва в интервюто за Радио България Валентин Николов. – Второ, тя може да участва в самото изграждане на принципите и ограниченията във фискалния пакт. Например да не ни наложат уеднаквяване на данъците. Когато сме вън от даден процес и решим после да влезем, става много по-трудно. България може да даде пример за изграждане на финансова стабилност и дисциплина, да участва в процесите на взимане на решения.”
Има ли вариант исканията на България да бъдат приети?
„Винаги има – убеден е депутатът. – Премиерът Борисов беше на посещение в Германия и се срещна с Ангела Меркел. Там бе обсъдена позицията на България и до голяма степен тя се приема и от германския канцлер. Разбира се, искането на България за съфинансиране на европроектите с 5 процента не получи одобрение. Но повечето неща се приемат от Германия, която е основния двигател на процеса.”
Какво значи уеднаквяване на икономическите политики и по-специално данъчната?
„Има конвергентна програма, според която трябва да се уеднаквят всички косвени данъци. Ние вървим по тази програма и почти всяка година поетапно ги увеличаваме. Говоря за акцизите на горивата, тютюневите изделия и алкохола – обяснява Валентин Николов. – Поради тази причина, страхът на България е да няма уеднаквяване и на ставката на корпоративния данък. А той ни дава конкурентно предимство и възможност именно в конвергентната програма да достигнем едно средноевропейско ниво. Изравнявайки този данък и всички други данъци, България губи абсолютно конкурентното си предимство. Защото нашата икономика има много по-ниска производителност на труда и по-ниска конкурентноспособност. Така че България категорично няма да се съгласи с тази клауза.”
