На 30 юни приключи испанското ротационно председателство на ЕС. Какво успя, и какво не успя да постигне Испания за шестте месеца на своя мандат, и с какво ще се запомни той?
На испанците се падна да ръководят общността в шест трудни месеца на икономическа и финансова криза в света, в ЕС и в собствената им страна. На моменти собствените й икономически сътресения пораждаха съмнения, че няма да се справи с предизвикателствата. Вярно е, че очакванията председателството й да изведе ЕС от кризата не се сбъднаха, но трябва да се признае, че то съумя да придвижи някои много важни въпроси. Лидерите на ЕС приеха програмата „Европа 2020”, която е стратегия за икономически растеж за цели десет години напред и ще замени Лисабонската икономическа стратегия от 2000 година. В последния ден на председателството ЕС и държавите от Южноамериканския блок за търговия МЕРКОСУР възобновиха в Буенос Айрес, след шестгодишно прекъсване, преговорите за създаване на общ пазар. Договореност за възобновяването беше постигната в Мадрид на среща на върха между Европа и Латинска Америка, и ако преговорите се увенчаят с успех в света ще възникне огромна нова зона за свободна търговия с почти 800 милиона души и оборот от порядъка на 122 милиарда долара.
Испанското председателство бе първото оглавявало ЕС според новия модел на управление въведен с Лисабонския договор, по силата на който ротационният председател споделя отговорностите с титулярите на нововъведените постове президент и върховен представител за външната политика. Според някои наблюдатели това го е поставило в сянката на Херман Ван Ромпой и Катрин Аштън, но по-скоро истината е, че Мадрид дискретно изпълняваше задачите си стремейки се към равновесие.
Първоначално България си поставяше като основен приоритет по време на испанското председателство да подаде молба за членство във валутния механизъм ERM II, наричан още „чакалня” за еврозоната. Мадрид я подкрепи в това желание, но с препоръка да не бърза твърде много. В крайна сметка, София благоразумно отложи подаването на молба за по-добри икономически и бюджетни времена. Мадрид оказа подкрепа също на каузата на София за присъединяване на България към Шенгенското пространство, и по време на испанското председателство Европарламентът даде „зелена светлина” за допускането й до Шенгенската информационна система. Допускането до системата се разглежда като важна стъпка към реализацията на тази кауза. С проведената в Сараево по време на испанското председателство среща на върха ЕС – Западни Балкани, София видя реализирано и настояването си съюзът да поднови своя ангажимент към европейската перспектива на държавите от региона.
Чуват се упреци, че Испания се е провалила в целта да организира среща на най-високо равнище между ЕС и САЩ, но тя бе отменена поради отказ на президента Барак Обама да участва. Отложена бе и планираната среща на Средиземноморския съюз, но защото арабски страни заплашиха да я бойкотират ако участва израелският външен министър. Има упреци за неуспех и в други посоки, но справедливостта изисква да се каже, че в трудни времена и специфични условия Испания изкара мандата си достойно и остави на предстоящото белгийско председателство благоприятен терен за изява.
