Кохезионната политика, или политиката за сближаване на ЕС има за цел да постигне балансираност и преодоляване на различията в социално-икономическото развитие на регионите. Тя е най-големият единен източник за финансово подпомагане на инвестиции в растеж и заетост. Размерът на средствата е около 1/3 от евробюджета. За настоящия програмен период 2007-2013 г. те са 347 милиарда евро. Затова формулирането на новите насоки и приоритети през следващия период 2014-2020 е много важно за България с оглед на националните интереси и преодоляването на кризата.
Наскоро министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев, представляващ страната ни в европейския дебат и преговорите за бъдещето на кохезионната политика, представи на национална конференция в София с участието на висши експерти от ЕК основните насоки в промяната на европейските политики през новия период и най-важното от българската позиция по регламентите и тяхното прилагане у нас и страните-членки.
Общата позиция на България има 4 основни фокуса. Първият е искане за въвеждане на обща стратегическа рамка за 5 еврофонда – Кохезионния фонд и 4 структурни фонда: Европейски социален фонд, Европейски фонд за регионално развитие, Европейски фонд за развитие на селските райони и Европейски фонд за рибарство и аквакултури. Целта на тази промяна е по-голяма синхронизация и по-опростени процедури за усвояване на средствата, както и засилване на междусекторната интеграция. Вторият фокус е въвеждането на предварителни условия за целесъобразността на усвояването на средства и съответствие между национални и европейски политики. Третият акцент е за прилагане на териториално измерение чрез координиране на източниците на финансиране, прилагане на интегриран подход за териториално и местно развитие, както и определяне на региони с географски особености – градски, селски, крайбрежни, планински. И четвъртият фокус е за засилено Европейско териториално сътрудничество, като се прилагат най-широк кръг инструменти – макро-регионални стратегии, морски басейни и еврогрупи за териториално сътрудничество.
Според Томислав Дончев политиката по сближаване за следващия период ще се превърне в инструмент за търсене и гарантиране на една по-добра бюджетна дисциплина, но и за натиск и стимулиране на реформи в редица ключови сфери. А поради основата си цел – да намалява разликите между различните региони, тя ще се превърне и в инструмент за целенасочена инвестиция за една по-бърза, по-богата и по-конкурентоспособна Европа, в т. ч. и България. В интервю за Радио България министър Дончев уточни как се изразява това в конкретни цифри.
Колко евросредства ще получи България за периода 2014-2020 г.?
Нашите изчисления показват, че за следващия програмен период България ще има възможността да ползва 16,5 милиарда лева – посочи той. – Това са само безвъзмездните европейски средства, без националното съфинансиране. И това не е въпрос на пазарлък между ЕК и всяка отделна държава-членка, а се изчислява по определена формула. В момента се води дебат по параметрите на формулата, но тя показва именно тази цифра.
Кои са най-големите предизвикателства за кохезионната политика?
На европейско ниво всяка една от държавите-членки трябва преди всичко да дава реални доказателства, че от кохезионната политика има нужда, че тя има смисъл и е работеща – поясни Томислав Дончев. – Истината е, че в момента политикана на сближаване в известен смисъл е под натиск. Причината е, че има редица страни, които десетилетия наред са получавали щедро финансиране от еврофондовете и сега създават проблеми с нестабилните си икономики и небалансираните си бюджети. Освен това предизвикателствата са свързани с реформите в политиката на сближаване, с префокусирането й от акцент върху чисто счетоводните данни и административния процес към акцент върху резултатите. Нещо, което България подкрепя и полагаме всички усилия това да се случва у нас. Предизвикателство е и другото измерение на реформата на кохезионната политика. А именно превръщането й не само в инструмент за намаляване на различията между регионите, а и в инструмент, който трябва да инвестира в една по-свързана, по-координирана и по-еднодействаща, но най-вече по-конкурентна Европа. Това е голямото предизвикателство не толкова за България, колкото на общоевропейско ниво.
За България на практика какво означава това?
Една огромна част от средствата ще бъдат инвестирани например в малки и средни предприятия за иновации – уточни Томислав Дончев. – Нашите изчисления показват, че за следващия програмен период това няма да е по-малко от 4 милиарда лева. Очакваме 30 процента от финансовата рамка на ЕС за периода 2014–2020 г. да е за Кохезионния фонд. А това значи инвестиции в тежка инфраструктура – пътища, железници и воден сектор. Очакваме 25 на сто от бюджетната рамка да са за Европейския социален фонд, а останалата част от средствата ще е за Европейския фонд за регионално развитие. Очакваме следващата оперативна програма на ЕС за транспорт – макар че все още няма гаранция, че тя ще бъде наречена точно така, – да може да финансира основните приоритети, които стоят пред България. Нещо повече, очаквам общият размер на средствата за страната да бъде не по-малко от 5 – дори 5,5 милиарда лева.
Томислав Дончев подчерта, че тази сума до голяма степен удовлетворява България и е убеден, че страната ще може да се възползва максимално от тези средства. Той припомни, че по усвояването на еврофондовете за периода 2007-2013 г. темпът, с който страната се движи в момента, е вече по-близо до средното за ЕС ниво с оглед на факта, че България е тръгнала почти от „нулата” при идването на власт на кабинета Борисов преди 2,5 години. В момента разплатените евросредства у нас са 20 процента, сертифицираните и възстановените от ЕК – 15, а договорените – 66.
По всички тези показатели България е вече на една по-добра позиция, убеден е Дончев. За 2011 г. страната е успяла да плати и възстанови толкова евросредства, колкото за целия период от началото на 2007 г. досега, посочи като пример той. По думите му това не са отлични, но са все пак добри резултати. Факт, който бе потвърден и от еврокомисаря по регионално развитие Йоханес Хан при визитата му в София наскоро. България особено в последната година успява да навакса изоставането от предишните години – бе категоричната оценка на комисаря Хан тогава.
