В отговор на въпрос на слушателя ни Жан-Франсоа Мейл от Арс сюр Мозел, Франция, анализаторът от „Отворено общество” Марин Лесенски коментира в интервю специално за Радио България нагласите на българите към членството на страната в Шенген. България изпълни всички технически изисквания, за да влезе в зоната, още през април 2011 г. Но влизането ни беше отложено за 2012 г., заради несъгласието на Холандия. А политическото решение в Съвета на ЕС се взема с пълен консенсус на всички 27 страни-членки. Анализът на Марин Лесенски се базира на последните изследвания на „Отворено Общество” по темата от юни 2011 г.
„Специално темата „Шенген” интересува доста българите. Във външнополитически план тя бе заявена като един от приоритетите на новото правителство, което дойде на власт през 2009 г. От изследванията ни в различните години се вижда, че българите подкрепят силно членството на България в зоната – това са 67 процента от запитаните според последните ни данни от 2011 г. От тях за около 60 процента основната причина за това е по-свободното придвижване, а за останалите – отварянето на границите и отпадането на граничния контрол със съседките на България, където явно българите често пътуват. Но има и редица българи, които нямат мнение по въпроса или не са запознати с него. Както и сравнително скептични към влизането ни в зоната, в т. ч. сред подкрепящите членството – около 12 процента. На въпроса, освен ползи от това, имат ли и някакви опасения, те посочват нелегалната имиграция и заплахи за националната сигурност на България.”
България трябваше да стане член на Шенгенското пространство през 2011 г., но влизането й бе отложено. Как би повлияло това върху отношението на българите към Шенген? „Нямам конкретни данни, но предполагам, че това би ги направило по-скептични към членството в Шенген. От изследванията отпреди няколко месеца се виждат две неща. Българите са очаквали да бъдем отложени и не реагират чак така отрицателно на решението за отлагане. Причините за това те виждат във възхода на националистически и антиемигрантски партии, най-вече в Холандия и Финландия, двете страни, които тогава бяха най-силно против нас. От друга страна, самото българско правителство стана малко по-скептично. В смисъл, че влизането в Шенген вече не е чак толкова публичен приоритет. Задачата остава, но не така напред в дневния ред на страната. С оглед на това българите, предполагам, ще останат с висока степен на доверие и подкрепа за членството ни в Шенген. Но и това няма да е най-важният им въпрос. Тоест можем да очакваме лек спад в доверието, но не много голям. Като това може да се обясни още и с факта, че българите вече не пътуват толкова много, колкото преди, най-вече по икономически причини.”
Отлагането ще стимулира ли промени вътре в страната, доколкото като една от причините за това се сочи корупцията и престъпността?
„Мисля, че да. Всъщност, неофициално отлагането на членството на България в Шенген бе обосновано с мониторинговия механизъм за оценка на борбата с организираната престъпност и корупцията у нас. Така че, ако България иска да стане член на Шенген, правителството неминуемо трябва да се справи с тези проблеми. По наши данни отлагането ни за Шенген за над 55 процента от българите е заради несправяне с корупцията, организираната престъпност и съдебната реформа. Има големи обществени очаквания правителството да си свърши работата. Влизането в Шенген освен желание за страната, е и нейно задължение, което тя прие с влизането си в ЕС. А и самата България има полза да влезе по-бързо в зоната. Защото тя и сега де факто действа като външна граница на ЕС с всички тежести и негативи от това, спирайки имиграцията, но българите не могат да се възползват от предимствата, които дава по-свободното пътуване в рамките на Шенген.”
Очаква се политическото решение членството на България в Шенген да се вземе през март. Ако не, има ли изход от този „параграф 22”?
„Вие правилно казахте, че това е „параграф 22”. Големият въпрос е в този мониторингов механизъм на ЕК за борбата с корупцията и организираната престъпност, който се прилага за България. Той няма ясни измерения, в оценките има доста субективизъм. И ако една страна – сега е Холандия, а може да бъде и друга – реши, че България не отговаря на изискванията, каквото и да направим, то няма да бъде взето предвид. Затова България и съюзниците й в ЕС се борят за програма минимум – поетапно влизане в зоната Шенген. Първо, отпадане на митническите проверки по летищата и пристанищата, а после и по сухопътните граници. Но отлагането все пак е странно. Проучванията ни сочат, че няма голям миграционен потенциал от България, застрашаващ Западна Европа, която в условията на кризата дори не е чак толкова привлекателна. Партньорите ни от ЕС не бива да се притесняват, че ще ги залее имигрантска вълна от България. По-скоро ще е обратното. А страната ни така или иначе вече от година съвестно спира нелегалната имиграция към ЕС, за да докаже, че на нея може да се разчита. Но решението за Шенген е въпрос на политическата воля на всички в ЕС.”
