Същинският дебат за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС ще се състои през тази година, заяви на форум със земеделски производители министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов. Така бе поставено началото на серия от дискусии за изясняване на българската позиция по предложенията на ЕК за реформа в ОСП през периода 2014-2020 г.
През настоящия програмен период остава усещането у българските селскостопански производители за това, че те са неравнопоставени с колегите си от по-старите страни в ЕС и че интересите им не са защитени по най-добрия начин – заяви министърът. –
На второ място съществува и усещането за неравнопоставеност между различните сектори в земеделието и даването на конкурентни предимства на един за сметка на друг. Остава и известно съмнение в обществото, че средствата, които се дават за земеделие, не се разпределят по най-справедлив начин между отделните фермери. Затова ние трябва да отговорим на доста въпроси помежду си и пред обществото. Защото тази обща селскостопанска политика, за която отиват 40 процента от бюджета на ЕС, се финансира от данъците на всички граждани на ЕС. Обществеността все повече ще иска да знае как се използват тези средства и дали те се връщат като блага за цялото общество.
България вече официално заяви позицията си по някои основни въпроси от новата земеделска политика на ЕС. Но предстои в широка дискусия тези позиции да бъдат доуточнени. Кои са те? Първата е, че страната ни настоява размерът на бюджета за земеделие да продължи да се равнява на 40 на сто от общия бюджет на ЕС. На второ място страната ни държи да продължи системата за директни плащания на единица площ или земеделско стопанство. По идея на България и Румъния, ЕК предложи да се въведе таван за директните плащания на един производител, тъй като се оказа, че в нашите две страни съществуват огромни диспропорции в размера на обработваемите площи. И на практика в България например близо 80 процента от субсидиите отиват при едва 4 на сто от фермерите, тъй като последните притежават и обработват огромни площи. България обаче смята, че предложеният от ЕК таван от 150 хил. евро на фермер е твърде нисък и ще настоява за по-висок праг. Страната ни е изразила съмнения и около приложимостта на новото изискване за 30 процента от субсидиите във всяка държава да отиват за „зелено” земеделие.
Ние все още не сме готови да усвоим такъв процент, мотивира позицията си министър Найденов. България обаче подкрепя предложението поне 2 на сто от субсидиите за всяка страна да отиват за подпомагане на младите фермери.
Отчетено бе съществено пренебрегване от страна на българската администрация на Програмата за развитие на селските райони през настоящия бюджетен период 2007-2013 г. По тази причина голяма част от предвидените за тази цел пари от ЕС няма да бъдат усвоени. За преодоляване на този пропуск земеделският министър Найденов постави Програмата за развитие на селските райони в центъра на своята дейност през 2012 г.
Улисани в големите реформи по отношение на директните плащания, нека да не оставим встрани Програмата за развитие на селските райони, призова министърът.
Защото в България съотношението между директните плащания и тези за развитие на селските райони е 60 към 40. Т.е. тези две схеми са почти равнопоставени във финансово отношение и са еднакво важни за нас. За страни като Франция например, където 90 на сто от помощите влизат като директни плащания и само 10 процента са свързани със селските райони, този дебат не е от голямо значение. Но за нас е много важен, тъй като чрез Програмата за развитие на селските райони предстои да усвоим почти половината от помощта за земеделие. Нека този път добре да си напишем домашното, за да улесним максимално усвояването й. Аз ще направя реформа в администрацията и ще създам специално звено, което да се занимава само с бъдещето на ОСП в областта на развитието на земеделските райони. Лично за себе си определих това като най-важната и приоритетна задача за годината.
