При своя отчет за първата година от управлението на ГЕРБ министърът на околната среда Нона Караджова отбеляза с удовлетворение постигнатото деблокиране на еврофондовете за околна среда и започналия процес на ускорение при тяхното усвояване. При предишното правителство ЕК бе спряла отпускането на отредените за България пари по предприсъедителната програма ИСПА и по текущата Оперативна програма за околната среда, поради съмнения за корупция и други нередности при използването им.
Новият екип в министерството на околната среда успя за половин година да предложи на Брюксел нова система за управление и контрол на европарите и така да деблокира помощта за България. Въведени бяха нови, по-надеждни правила за кандидатстване с проекти. Но тази смяна на правилата в движение доведе по необходимост до забавяне в подготовката на проекти. Въпреки това, в сравнение с темповете на усвояване при предишното правителство, сега се забелязва скромно, но окуражаващо ускорение. В областта на околната среда приоритетни за България са проектите, свързани с изграждане на комунална инфраструктура за управление на отпадъците и за управление на водите.
България успя да усвои незадоволителна част от предвидените средства по предприсъединителната програма ИСПА в областта на околната среда.
“От 2003 г., когато е започнало разплащане по програма ИСПА, до август 2009 г. бяха разплатени едва 37 процента от средствата, които са малко над 1 млрд. лв. – посочи за Радио България министър Караджова. – А само за едногодишния период на нашето управление усвояването достигна 47 процента, т.е. има вече забележимо ускорение. В зависимост от това дали ще успеем да получим исканото от нас удължаване на срока за ползване на средствата по ИСПА, бихме могли да достигнем и към 60-70 на сто усвояване.”
Далеч по-скромни са резултатите в усвояването на средствата по Оперативната програма Околна среда, която влезе в действие преди три години. За това време България е усвоила едва 3-4 процента от общия разполагаем ресурс от 1.8 млрд. евро, отпуснати до 2013 г. Както се казва – това е все още “капка в морето”.
„Все пак и там имаме сериозен напредък, тъй като за изтеклата година три пъти повишихме разплащанията по тази програма – казва Нона Караджова. – Прогнозата е до края на 2010 г. да сме разплатили 350 млн. лв. Догодина бихме могли да имаме поне още 500-600 млн. лв., усвоени средства по Оперативната програма. Но за съжаление всичко това много зависи най-вече от общините.”
Проблемът е сериозен и се състои в това, че българските общински власти все още нямат достатъчно опит в подготовката на такива сериозни и скъпоструващи проекти за изграждане на регионални депа за отпадъци или такива за цялостната водопроводна и канализационна мрежа на един град.
През първите години от влизането на България в ЕС подготовката на тези проекти се е извършвала по непригодни правила, даващи възможност и за корупционни практики. Така натрупаният опит се оказва погрешен. Сега общините трябва да се пренастроят към новите правила и бързо да натрупат “правилния” опит в изготвянето на тези сложни комунални проекти. Министерството на околната среда и водите е поело шефство над подготовката на редица приоритетни или проблемни проекти из цялата страна и оказва на общините нужната техническа подкрепа като същевременно упражнява и контрол върху процеса на подготовка, опитвайки се да го ускори максимално. Предизвикателството е сериозно. Но си заслужава усилията, тъй като зад успеха стоят близо 2 млрд. евро, безвъзмездно предоставени и то в период на световна криза.
