В България много от болниците са вече пред фалит, заради малкия брой пациенти, липса на специалисти и средства за издръжката на лечебните заведения. Това налага те да се реформират в по-малки звена, за да се осигури достъп и качествено лечение за местното население. За периода 2007–2013 г. България е предвидила общо 290 млн. лева по оперативна програма „Регионално развитие” за обновяване на български болници. С тях лечебните заведения ще бъдат преструктурирани и модернизирани в медицински центрове с по 10 легла, линейка и лаборатория по европейски образец и ще могат да извършват необходимите първични грижи за хората.
През 2011 г. Министерство на регионалното развитие и благоустройството сключи договори с Министерство на здравеопазването за обновяване на държавни болници за общо 130 милиона лева. За още 140 милиона лева бе дадена възможност на малки и големи общински болници, а и на бивши онкодиспансери да кандидатстват за финансиране с цел модернизиране.
Първите такива одобрени 7 проекта вече са факт. В навечерието на 2012 г. 7 малки български общини получиха чекове за по около 4 милиона лева, за да обновят болниците си – общо 30 милиона лева. През януари предстои да подпишат договори и бившите онкодиспансери и няколко големи общински болници за още 90 милиона лева.
Много пъти се поставяше въпросът какво прави държавата за общинското здравеопазване, макар че то не може да се дели на общинско, градско, селско или друго – каза здравният министър д-р Стефан Константинов при сключването на договорите за обновяване с първите 7 общински болници. – Това е пример как държавата се грижи за равнопоставеността на всички живущи на територията на цялата страна за достъп до медицинска помощ. Тези болници са доказали, че са жизнени, макар да са в труден период през последните няколко години заради кризата. Европарите са им много добре дошли, за да обновят оборудването и условията за преглед на пациенти.
В интервю за Радио България д-р Димитър Ермов, управител от 6 години на болницата в Свиленград, Югоизточна България, посочи как конкретно ще използват получените евросредства.
„В конкретния случай обновяваме компютърния томограф, т. нар. скенер. Въвеждаме дигитално рентгеново изследване. Закупуваме нова апаратура за клиничната лаборатория, 10 нови дефибрилатори, електрокардиографи, анестезиологични и дихателни апарати. Също апаратура за физиотерапия и рехабилитация към отделението за долекуване, заедно с нови апарати за хемодиализа. И сега имаме лиценз и отделение за долекуване с 10 легла. Но долекуването още не е включено към здравната каса. Така пациентите, за да се долекуват, трябва да заплащат по цени, определени от здравното министерство – 15 лв. на ден. Това е крайно недостатъчно. След като минат активното си лечение, болните трябва още 5-6 седмици да продължат лечението си. Основната апаратура ще е за болницата за активно лечение, а към отделението за долекуване можем да развием добра физиотерапия и рехабилитация. Болницата ни обслужва още и общините Ивайловград, Любимец и Тополовград в района. Те си нямат болници. В Тополовград например, е останало само едно отделение за вътрешни болести. Най-близкият районен център е Свиленград, на 50 км разстояние от него. Нашата болница предоставя добри възможности със специалисти и битови условия. А и както и да я погледнеш, тя и на излизане, и на влизане в България от Турция, е първата болница от ЕС.”
Какво е нивото на лечение в общинската болница в Свеленград спрямо съседните страни и какви са намеренията за развитие на болницата?
„Наскоро бях в болницата в гр. Димотика, Гърция, по тяхна покана, за да я разгледам. Болницата е единствена на разстояние 180 км от границата на Гърция до гр. Александруполис. Ние по нищо не отстъпваме на гръцката болница, а тя обслужва много по-голям район, с изключение на едно нещо – те имат повече кадри. Необходимите специалисти отиват там от по-малки болници и така се създават условия да има повече възможности за лечение. А като апаратура и комуникация сме като тях. Ходил съм и в други страни от ЕС, но не съм посещавал малки общински болници като нашата. До нас е близо също и гр. Одрин, Турция. Там има голям медицински университет на много високо ниво, н пак няма малки общински болници. Лечебниците са концентрирани в няколко големи области. А в Турция е друг начинът на функциониране на болниците. Те имат няколко здравни каси, с които подписват договори. По друг начин е структурирана и самата болница. Там има смесване на отделения, например деца и възрастни лежат в една и съща сграда. При нас в България това не може да стане. Намерението ни в бъдеще е по оперативна програма „Трансгранично сътрудничество” да работим по съвместни проекти заедно с гр. Димотика, Гърция. Първата ни среща за това вече е факт. Предстои втора, за да намерим такива програми и проекти, по които да можем заедно да участваме.”
