Въвеждане на европейски данък върху финансовите транзакции и обща база на корпоративния данък. За това настояват Париж и Берлин дни преди обсъждането на пакта за финансова стабилност на срещата на върха на ЕС на 30 януари. Европейските директиви обаче не се приемат радушно от всички страни в ЕС. Най-голям противник на известния като Робин Худ данък е Великобритания, а Ирландия твърдо не иска да се откаже от ниския корпоративен данък от 12,5 процента. Чехия от своя страна ще поиска референдум дали да се присъедини към новия фискален пакт на ЕС. Окончателният проект на пакта трябва да бъде готов до 20 януари, за да може лидерите на страните - членки на евросъюза, да се запознаят с него преди срещата в Брюксел.
Каква е позицията на България?
Страната ни категорично не е съгласна с въвеждане на еднакви данъчни ставки. Правителството възразява срещу задължението на страните да приемат „хармонизация на данъчните основи”. Десет страни, които не са членове на еврозоната, са получили писмо от финансовия ни министър Симеон Дянков, в което той предлага да отпадне текста за данъчна и икономическа хармонизация. В последния вариант на проекта за пакта за финансова стабилност са включени неприемливи за България задължения, свързани с координацията на икономическите политики. България настоява да остане изискването за фискална дисциплина, която предвижда бюджетният дефицит да не надхвърля 3 процента, а дълговете на държавите да не се повишават повече от 60 на сто от БВП. Ако все пак текстовете за обща данъчна основа и за данък върху трансакциите останат, България ще подпише общия документ, но с клауза за неучастие по тези глави от пакта, по които не е съгласна. Министър Дянков е предложил спорните текстове да станат първа точка от дневния ред на срещата на министрите на финансите на страните извън еврозоната, насрочена за понеделник, 23 януари. България настоява всички държави извън еврозоната, които подпишат пакта за финансова стабилност, да получат статут на наблюдатели и да присъстват на неформалните срещи на страните, приели еврото. Причината за острата реакция на България е, че Париж и Берлин са променили в последния момент отделни глави в проекта. Така вместо първоначалния вариант за договор за засилен икономически съюз, пактът се лансира вече като договор за стабилност, координация и управление на еврозоната.
Какво печели и какво губи България от промените в европейския фискален пакт?
Ако бъде въведена обща данъчна ставка, България ще загуби едно от предимствата си в ЕС. Защото в момента страната ни се гордее с най-ниския корпоративен данък от 10 процента. Увеличаването на данъците автоматично ще се отрази на благоприятните условия за правене на бизнес у нас и ще отблъсне чуждите капитали, които в условия на криза навсякъде са добре дошли. Що се отнася до банковия данък, експерти твърдят, че банките просто ще си вдигнат комисионните и данъкът за транзакциите ще се плаща от клиентите. Опасенията на българското правителство са свързани с това, че въвеждането на този банков налог ще прогони инвеститорите въобще от Европа и разбира се от България. А страната ни разчита да привлича свежи пари със стабилната си финансова политика, добри макроикономически показатели, ниска инфлация и ниски данъци. Според ЕК приходите от този данък за европейската хазна се очаква да достигнат 60 млрд. евро годишно. Постъпленията от българския финансов сектор в бюджета от данъчния налог се оценяват на близо 180 млн. евро. Засегнати от този данък у нас ще бъдат предимно пенсионните фондове и застрахователните компании. Въвеждането на този налог, според експертите, ще свие пазара и икономиката ни, а част от компаниите може да се изнесат от България, за да си спестят новото данъчно бреме.
