По неофициални данни българите в чужбина са около три – три и половина милиона, пръснати по целия свят. Това е почти половината от населението на България. В рамките на ЕС те са най-много в Англия, Гърция, Испания, Германия. Не малко българи обаче живеят в страни като САЩ, Канада, Турция, Молдова, Македония и др. На предстоящите избори за президент и местна власт на 23 октомври 2011 г. българите с българско гражданство зад граница могат да гласуват за президент, но не могат да бъдат избирани за такъв, ако имат и гражданство на страни извън ЕС. Условието пък за уседналост от 4 месеца преди изборите ги лишава от вот за кметове и общински съветници. Активността на българите в чужбина за участие в изборите намалява и поради факта, че не могат да гласуват по интернет, каза в интервю за Радио България председателят на партията на българите в чужбина „Другата България” Божидар Томалевски – кандидат и за кмет на София.
„Икономическият отрасъл „българи в чужбина” е най-сериозният и най-доходоносен у нас. Ако спрат валутните постъпления от чужбина, много домакинства в България ще се лишат от основни финансови постъпления. Доказва го и статистиката – аргументира се Томалевски. – Живеем в 21 век, никой никого не може да върне някъде, където той не иска. За да се върне емигрантът у дома, трябва да са налице предпоставки за това – най-малкото да види някои от хубавите практики отвън реализирани тук. Кварталът му да е уреден, да има място за паркиране на колата си, боклукът да се събира редовно и т.н. Първо това трябва да се случи в България. Трябва още да се решат основните, злободневни теми на софиянци – например задръствания, вдигане на неправилно паркирани коли и свързаните с това неприятности, липсата на социална политика за възрастните. България, и особено София, въобще цяла Европа е застаряваща. Все повече на брой стават възрастните и пенсионерите и у нас, а нямаме модел за грижа към тях. Конкретното ни решение за това се казва „Моят нов дом”. Това е добра, вече установена и работеща европейска практика.”
Идеята „Моят нов дом” цели да създаде адекватна социална среда за стари хора – ежедневен медицински контрол и грижи, и от там шанс да увеличат доходите си като управляват имотите си по най-добрия начин. По думите на Томалевски „По-важното е, че това решава проблема на голяма част от българските емигранти, чийто родителите живеят в София, или друг голям град на България. Отглеждането и грижите за възрастните им близки от далеч е проблем за тях, но и за всички българи у нас с възрастни близки.”
Друга добра практика от чужбина, която българите зад граница искат да видят и в родината си, е лесното плащане на данъци. „За да платите местните си данъци, трябва да ходите на различни места, а това е губене на време – пояснява Томалевски. – В Гърция например, ЕГН служи и за данъчен номер. С едно кликване на мишката върху него вече знаете колко и какви данъци имате и плащате веднага. Така се планира по-добре и семейният бюджет, още повече, че финансите не са неограничени, а еднократното плащане ги облекчава.”
Друга добра практика от Скандинавските страни, която българите отвън искат да е факт и у нас, е заменянето на скобите и паяците със смартфони. Те санкционират с глоба, която може да платиш с SMS веднага по GSM или на сайт, както се плаща за паркинг вече и у нас.
По-различни ли са проблемите на българите в ЕС от тези на живеещите извън съюза? – Ето отговора на Божидар Томалевски:
„Формулировката „българи извън ЕС” не е правилна според мен, защото те са първо българи, при условие че притежават български паспорт, а след това могат да бъдат граждани и на други държави. Да се разделят българите на такива от ЕС и други извън ЕС – от Молдова, Македония, Турция, САЩ, Канада, е освен всичко друго и противоконституционно. Те имат по-специфични проблеми, но основен проблем на всички българи навън е гледането на родителите. Затова ще подкрепим този кандидат за президент, който се задължи в рамково споразумение с нас да съдейства за: премахване забраната за българи с двойно гражданство да участват в политиката, което е предпоставка да ги върнем тук; въвеждане на гласуване по интернет; и най-важното – създаване на гражданска квота за сезиране на Конституционния съд. Така по всяко време група от граждани ще може да го сезира за нередности. Сега право на това по закон имат само 3 институции у нас. А това ограничава конституционните ни права и застрашава гражданското общество.”
