По образование – математик, а по природа – човек със здрав дух в спортно тяло; по професия – управител, а по призвание – пътешественик и природолюбител. Винаги щастлив, любознателен, вечно развиващ се, устремен към нови пътища. Така младият българин Крум Сяров описва себе си в кратка електронна визитка. От близо 10 години той живее в Германия. Там го отвежда желанието му да види един по-различен свят, както и изгодните условия за следване за български студенти. Завършва математика в Дармщат, придобил славата на град на науката. В момента живее в Карлсруе и работи като продуктов мениджър в малка IT компания. Споделя, че работата му го прави щастлив, помага му да се развива и да върши нещата, които най-много обича – да общува с хора, да координира и управлява било то проекти, някакъв процес или конкретен продукт. „Аз съм човек на действието и затова скуката никога не може да ме завладее”, разказва още за себе си Крум. Той е от хората, които вярват в каузи и ги преследват. Още като тийнейджър става член на Българското дружество за защита на птиците. В момента, макар и далече от България, заедно с група съмишленици и не по-малко въодушевени ентусиасти, работи над списването на електронна Отворена Положителна Медия или наричана накратко от тях ОМ. Тя не се вписва в традиционните ни представи за медия, защото в нея няма да откриете жълти и скандални новини, а различни вдъхновяващи истории, които ни напомнят, че доброто все още съществува и то е около нас. Хората, обединили се около тази идея, са на различна възраст, с различни професии от различни кътчета в страната и чужбина. Те са убедени, че нещо положително трябва да се случи и в България, че трябва да се промени начинът на мислене на хората. „Ние сме нещо повече от медия, ние сме Общество на действието”, обяснява Крум. Желанието им е не просто да останат в мрежата или само на хартия и написаното да са само хрумвания и добри пожелания, а да живеят това, което сътворяват. Крум признава, че посвещава голяма част от свободното си време на това и на преследването на мечтата светът да стане по-добро място за живеене за всички. Не е ли обаче това една утопия?
„Всичко хубаво започва с една голяма мечта, една утопия, която на пръв поглед изглежда невъзможна – убеден е Крум. – Важен е пътят, а когато човек е на пътя, важни са малките крачки и да не загуби посоката. Това, което искам да кажа е, че малките, елементарни действия са тези, които ни насочват и ни помагат да преследваме голямата мечта. Примерите за такива действия може да са съвсем лични, като да спестим вода, да не замърсяваме природата, да почистим боклука на улицата или просто да си сменим банката, защото не е била достатъчно екологична или не се е отнасяла добре с клиентите си и т.н. Това са много малки и дребни постъпки. Що се отнася до медията, това е нещо доста голямо като задача и е една важна крачка, която може да помогне на хората да погледнат нещата от слънчевата им страна.”
Пътешествието е другата голяма страст на Крум, на която той посвещава част от свободното си време.
„Винаги съм обичал да пътувам – разказва младият българин. – Може би това е дошло още от родителите ми. Преди да дойда в Германия пообиколих България и все още има прекрасни места, които искам да посетя отново или за първи път. Същото направих и тук в Германия през първите няколко години като студент, когато нямах толкова възможност да пътувам по-далече. Успях да обиколя и да се запозная със страната. Преди около 3–4 години започнах да пътувам по-сериозно из цяла Европа. Малко по-късно разбрах и за CouchSurfing и това се оказа всъщност най-прекрасното нещо, което ми се e случвало напоследък. Това е една интернет платформа, която дава възможност на различни пътешественици да осъществят контакт помежду си. Чрез нея всеки, който желае, може да предостави в дома си безплатно място за преспиване за една или няколко вечери на непознати хора.”
Повече от 200 пъти Крум е пътувал или посрещал у дома други запалени като него пътешественици, използващи интернет платформата CouchSurfing. В града, в който живее, има над 1000 запалени кауч сърфъри, с които той поддържа контакти и често организират заедно различни събития и купони. Разказва още, че досега не му се е случвало да остане с лоши впечатления от пътуванията си и от хората, в чиито домове е отсядал или от тези, които са му гостували. А ето какво разказва Крум за някои от преживяванията, които ще оставят траен спомен в него:
„Всяко едно пътешествие е уникално и учи човек на много неща. Но ако трябва да избера по-интересни случки, едно от първите ми преживявания беше в Швейцария. Оказа се, че момичето, което ме прие за 2 нощи, няма време да се занимава с мен, защото я бяха извикали спешно на работа. Посрещна ме на вратата и каза: „Аз трябва да тръгвам. Заповядай, това са ключовете от жилището и колата. Това е карта на града. Приятно прекарване. Моля те да ги пуснеш в пощенската кутия като си тръгваш.” Това беше страхотен пример за гостоприемството на хората. С един приятел пък бяхме 5 дни в Португалия. Там попаднахме на по-интересен човек. Това беше една доста загадъчна жена, която ходеше със закрито лице. Първоначално бяхме скептично настроени, чудехме се дали да приемем нейната покана, но тя много настояваше. Каза ни, че адресът й е труден за намиране дори с GPS , затова е най-добре да се срещнем на едно кръстовище. Обясни ни с каква кола ще ни чака. Беше черен джип. Дадохме си сигнала, за който се бяхме разбрали и тръгнахме да караме след нея. Всичко беше много странно. Но в крайна сметка наистина мястото беше трудно за намиране и беше добре, че тя ни посрещна. А жената се оказа една от най-известните португалски журналистки, която прави репортажи от горещи точки по света, където има войни, проблеми с мафията и т.н. Тя също е от хората, които са убедени в каузата на CouchSurfing и беше прекрасно да се запознаем с нея. Тя дори отвори специално за нас бутилка 64-годишно Порто.”
Крум разказва, че още от първия ден среща добър прием в Германия, макар и да не е много топъл. „Още в началото хората помагат на човек, който не знае добре езика, когато е още нов и не може да се справя толкова добре на новото място”, спомня си той. През всичките тези години, които живее в Германия, Крум не прекъсва връзката си с България.
„Кръвта вода не става – казва младият българин. – Цялото ми семейство е в България. Напълно щастлив човек в чужбина няма, т.е. ако човек си отреже връзката с корена, с мястото, откъдето идва, не би могъл да има истинско щастие.”
