По българската традиция два водни празника завършват дългия преход между старата и новата година.
© Снимка: pravoslavieto.com
Зимата е в разгара си по време на двата водни празника, наречени мъжки и женски Водици. Популярни са и като Йордановден – на 6 януари и Ивановден – на 7 януари. Колкото по-студено е през тези два дни, толкова по-здрави ще са хората и плодородни ще са нивите през годината – твърди народното поверие. За добър знак се смята, ако реката е замръзнала и ледът трябва да се разбива за обредните къпания. Но и в най-големия студ, винаги се намират смелчаци да скочат в ледените води. Вярва се, че който се е изкъпал на тези два празника в реката, ще е много здрав и жизнен през започващата година. Има и още един стимул за това зимно къпане. В разгара на празника край реката, свещеникът хвърля своя кръст във водата, за да я кръсти. Така я освещава подобно на свещената река Йордан, в която Исус получава свето кръщение от Йоан Кръстител – точно на този ден. Затова и самият празник се нарича Йордановден. Щом свещеникът хвърли кръста във водата, младите мъже скачат в ледените води и се стараят да го открият. Голяма почест и възхищение печели този, който пръв намери кръста и го върне на свещеника. Заради това мъжко къпане наричат празника „мъжки водици”. Назовават го още Богоявление, защото това е денят, в който Бог се явил пред хората, за да им даде знак за своето обществено служение. Има народно поверие, че в навечерието на Богоявление водите на всички реки и езера спират да се движат за миг и се пречистват. Затова се вярва, че богоявленската вода има пречистваща сила върху всичко, което се потопи в нея. С кръстена богоявленска вода във всяка къща ритуално измиват ралото и домашните икони. А свещеникът поръсва всички стаи и кътчета от къщата с осветената вода. Така домът се пречиства от всички зли сили, които са върлували според народното вярване през т.нар. „мръсни дни” – преходният период между старата и новата година. Хората също мият лицата и ръцете си с прясно налята вода от реката, където е бил хвърлен кръстът. Вярвало се е, че тази вода има дори целебна сила.
Обредните къпания с кръстена вода продължават и на следващия ден – Ивановден. Този път главни действащи лица са младоженците и техните кумове. Двойките, които са се оженили през завършилата година, приключват своя младоженски период с ритуално къпане. Булката вече „отговява” пред своя кум – т.е. освобождава се от обредното мълчание в знак на почит пред кума като покровител на новото семейство. Това, естествено, се отпразнува с обредна трапеза в дома на окъпаните младоженци. Храната, виното и хляба за тази трапеза, приготвя младата невяста. С това завършва посветителния младоженски период на новото семейство. То става вече пълноправно и се приема в групата на семейните. И докато младоженците завършват своя сватбен период, на Ивановден ергените и момите се запътват към венчилото. Момчетата се стараят да окъпят момите като изненадващо ги хвърлят в реката или ги поливат с вода. Може и да не изглежда особено забавно да си окъпаната мома, чиито вълнени дрехи бързо са замръзвали в годините на големи студове. Разказват, че това къпане предизвиквало голямо веселие и оживление сред младите.
Още по-весело било на голямото празнично хоро в центъра на селото. На хорото винаги се „разиграват” тайни и явни задявки между младите. А и бъдещите свекърви поглеждали момите, за да изберат достойна снаха. При хорото се събират за последен път и мъжките коледарски дружини, които обхождали с песни къщите по Коледа. Като завършек на своя обряд, коледарите изкъпват своя водач. А той, както е обичаят, ги кани в дома си и щедро ги гощава. Най-многобройни на двата празника са окъпаните именници. Иван и Йордан и техните женски варианти, са едни от най-разпространените имена в България. Именниците също събират на домашната трапеза роднини и близки. Така че през тези два дни празникът е навсякъде.
Подобно на другите празници от коледно-новогодишния цикъл, на Ивановден отново се появява символичното световно дърво. Този път то присъства само чрез песните. И образът му е по-скоро на родословно дърво като подчертава семейния акцент в празника. Песента описва, че корените му са синовете, клоните, достигащи в небето са снахите, а връхчетата са милите внуци.
Тече ми вода студена
Бре, де се е чуло, видяло
Редактор: Валя Божилова
