Радио България

Църковно-християнският празник на Св. Власий, епископ Севастийски – на 11 февруари – има народно название Власовден. Народното вярване е, че Св. Влас е покровител на домашните животни – главно на воловете. Изследователите откриват основания за това в тезата, че Св. Влас е наследникът на древното славянско божество Велес. То е било почитано от славяните. В негова чест народът е назовал дори едно съзвездие – Плеяда. Българите са го нарекли Власци. Подобни народни названия на съзвездието се срещат и в древноруски вариант – Волосыни и в сърбохърватски – Влашичи. За Велес се смята, че е произлязъл от животно, че е Бог-животно. Свързват го с домашния добитък и плодородието на земята, а оттам – и с богатството и стопанското благоденствие. Научни съпоставки и данни подсказват, че е съществувал мит за непримирима борба между земното божество Велес и върховния славянски бог Перун, изразител на небесното начало. Сюжетът е, че Велес открадва богатствата на Перун – добитък, хора и дори жена му. Затова върховният Бог-гръмовержец се впуска да преследва и открие Велес. Намира го скрит в пещера, зад натрупани дървета и камъни. Разиграва се бой между двете божества и Перун побеждава. И като завършек на битката завалява благодатен плодороден дъжд. Отгласи от този мит се разпознават и в много обредни народни песни и приказки. В различни версии се разказва за битка на юнак или светец срещу змей, който е затворил реките и с това е пленил плодородието, но след гибелта му настъпва пълноводие и завалява живителен дъжд.

Със земеделието са свързани и фолклорните ритуали и вярвания за Власовден. Основното поверие на този ден е свързано с домашния впрегатен добитък – главно воловете. Те имат съдбоносно значение за земеделеца, защото ги впряга в ралото и каруцата, с която превозва реколтата от полето до дома. Ето защо воловете са изключително почитани в традиционната народна култура. Наричат ги „ангели”. Вярвало се, че волът е толкова силен и здрав, защото е опасан с 9 колана, а в други версии – с 40 пояса. На Власовден воловете свалят своите пояси и затова не бива да бъдат впрягани, според народното поверие. В този ден воловете наистина са на особена почит. Стопанките месят специален обреден хляб за тяхно здраве и го дават на воловете да го изядат. Това е жест на отплата и почит, защото „волът храни света”, както казва една народна пословица. В древните космогонични представи на българите съществува поверие, че земята се крепи върху рогата на вол. Щом той помръдне с рогата си, става земетресение.

По аналогия с името на патрона на този ден Св. Влас, обредността се разширява и свързва със сродно звучащи думи и обредност. В съвременния български език, макар и рядко, още се ползва дума беловлас – т.е. белокос, белобрад. Влас най-общо означава нишка, влакно и това значение се запазва донякъде в широкия кръг сродно звучащи думи, с които се свързват поверия и обредност на Власовден.
В централните райони на България почитат Власовден като празник на нивите. Обредите трябва да ги предпазят да не ловят „влас”, т.е. да не раждат празни класове. На този ден жените не месят хляб, за да не власява – да става клисав и на влакна.

На Власовден за цяла България важи забраната да не се впрягат воловете и да не работят. Оборите се прекадяват, за да се пречистят от зли сили и болести. С още един, подчертано магичен ритуал, стопаните символично отсичат болестта влас: една старица поставя черни вълнени конци върху дръвника за цепене на дърва и насича конците с брадва. Смисълът на това обредно действие се обяснява в магически диалог между изпълнителката и друга жена от дома: „Какво сечеш?” пита едната, а другата отговаря: „Влас сека”. В народните вярвания брадвата притежава магическа сила да прогонва болести, зли духове и дори градушки. Индиректно обредът с брадвата отново напомня за древното божество Велес, което славяните почитали като бог на горите и лова, добитъка и търговията.

Овчарите пък почитат този празник за да не се раждат „власати” агнета – т.е. с груба вълна. А за жените има изрична забрана на този ден да предат вълна. Тук можем да добавим и една фолклорна притча, която обяснява защо животното невестулка е получило и народно прозвище власица. Разказва се, че невестулката е произлязла от жена, от млада невеста. Тя била толкова мързелива, че когато свекървата я карала да свърши някоя домашна работа, тя се правела, че преде с хурка – една от малкото къщни работи, вършени от нова невеста. Накрая разгневената свекърва проклела снаха си да се превърне в такова животно, че завинаги да остане невеста и вечно да преде. Случил се лош ден и проклятието се сбъднало. Така се появило животното невестулка, което народът нарича още власица. Хората я смятат за опасно и отмъстително животно. Затова се стараят да я омилостивят. Когато зърнат невестулка да прекосява двора им, бързо забождат на плета хурка и вретено с малко червена или бяла вълна за предене.

По материали на Румяна Панайотова