С разпространението на национализма през ХІХ в. започва да се налага идеята, че националната държава и етническата еднородност са фактор, който подпомага напредъка. Два века по-късно, поне в западния свят, това мнение бе преразгледано и днес все повече се отдава предпочитание на културното многообразие. Познаването на Другия, съжителството на различни етнични общности и взаимният обмен между културите се ценят все по-високо и се смятат за богатство, за ценен ресурс и реално преимущество.
След освобождението си от османското владичество, постигнато с цената на продължителни упорити борби, България наследява от империята значително етнично разнообразие: в големите градове живеели гърци, евреи и арменци; отделни райони на страната били населени с власи или българи мюсюлмани; роми редовно тръгвали от своите квартали в градовете, за да обикалят селата и предлагат своите изделия и услуги. Все пак, и тогава, и сега турците представляват най-многобройната след българите етнична група в страната.
Според последното преброяване в България, проведено през 2011 г., 588 318 души или 8,8 на сто от цялото население са се записали като турци. Разбира се, към тези числа трябва да бъдат направени някои пояснения. Първо, отговорът на въпроса за етническата принадлежност не беше задължителен; второ, 18 975 души или 3,2 на сто от записалите се като турци, са посочили българския като свой майчин език. Най-сетне, не бива да се пропуска обстоятелството, че известна част от ромите в България предпочитат да се представят за турци (както друг дял от тях пък се идентифицира като българи). Почти 2/3 от турското население в България обитава североизточната част на страната и Кърджалийска област.
Отношенията между българи и турци имат дълга и сложна история. В Османската империя, както в другите средновековни мюсюлмански държави, поданиците християни, плащали по-високи данъци, а били лишени от политически права. И обратно, турците, които останали да живеят в България след освобождението й, пострадали първоначално от опити за отмъщение, а след това на няколко пъти от неразумни политики на правителствата. Най-тежката криза е предизвикана през 80-те г. на ХХ в., когато комунистическият режим се опитва да заличи турското население в страната като му налага български имена и забранява употребата на турския език. Кулминацията си тази криза достига през 1989 г. с принудителното изселване от страната на повече от 300 000 души, което се превръща в една от основните причини за падането на режима.
Въпреки това всекидневието на градовете и селата със смесено население продължава да се подчинява на установилия се в течение на вековете начин на съжителство и общуване, основан на взаимно уважение, който успява да надживее конфликтните ситуации, предизвикани от центровете на властта, все едно дали те се намират в България или както е било в миналото – в османската държава.
Същността на съвместното съжителство на население с различен етничен произход и религия се състои в разумното управление на пропускливостта на границите между двете общности – байрамите, мюсюлманските празници, се споделят и от християните и обратно. Същевременно тези граници са достатъчно устойчиви, за да запазят самостоятелността на всяка от общностите и стабилността на нейната култура. Може да прозвучи парадоксално, но съвсем малкият брой смесени бракове е един от важните фактори, допринасящи за мирното съжителство.
Турците в България във всички времена са имали свои представители в Народното събрание. След началото на демократичните промени в страната през 1989 г. бе създадена партия, която защищава интересите на тази група български граждани. От 2005 г. насам етнически турци заемат един или повече постове в българските правителства.
Образователното равнище на турското население е сравнително ниско. Но не бива да се забравя, че голяма част от българските турци с висше образование избират Турция и главно Истанбул, където трудът им се оценява значително по-високо.
Още един парадокс в историята на турците в България представлява фактът, че държавната подкрепа за културата на турски език – училища, книгоиздаване, вестници и списания, театри – е била най-мощна отново в периода на управлението на комунистическата партия, но на по-ранен етап – през 50-те и 60-те г. Днес в България излизат списания на турски език, а желаещите деца могат да го изучават в държавните училища.
Важна особеност на турската общност у нас е, че тя не е единна в религиозно отношение. Вътре в нея е обособена групата на алевиите или алианите, които изповядват особен вариант на суфизма, мистичната разновидност на исляма, повлиян значително от шиизма. Алевиите не посещават джамии, а се събират в домовете на духовните си водачи, където се провеждат техните церемонии, включващи музика, песни и ритуални танци, чиято цел е постигането на екстаз.
Присъствието на турско население в България и неговото културно наследство, ценните архитектурни паметници от османската епоха, запазени до днес, представляват богатство за България, мост, който свързва страната с Изтока и напомняне, че който познава другия, познава по-добре себе си.
