На 3 ноември се навършват 100 години от битката при днешното село Полковник Серафимово и връх Средногорец – един от най-героичните епизоди в Балканската война от 1912-13 г. и в епопеята за освобождението на Родопите от османска власт. Боевете в Родопите са по-малко известни и сякаш бледнеят пред грандиозните операции в Източна Тракия, по направлението Одрин-Истанбул. На това главно направление българското командване хвърля всичките си три армии, защото и силите на противника са твърде големи. За освобождението на Родопите са изпратени два отряда – Хасковският и Родопският. Противникът разполага в този регион с превъзхождащи ги значително по численост редовни войски и паравоенни части. А и условията за настъпление в планината през есента са много трудни. Но българското командване не може да се ограничи само с отбрана. Целта на офанзивата е да бъдат разгромени османските сили, за да не бъдат изпратени на главния фронт в Източна Тракия.
© Снимка: lostbulgaria.com
Плененият Явер паша, заедно със щаба си, препуска ескортиран от български конвой, 1912 г.
По направлението Хасково-Кърджали в Източните Родопи настъпва Хасковският отряд, командван от полковник Васил Делов. На 8 октомври /21 по нов стил/ отрядът печели победа в битката за Кърджали и влиза в града. След това е изпратен в Източна Тракия. На негово място е сформиран Кърджалийският отряд, в който влизат и части от Македоно-Одринското опълчение. Командир на отряда е генерал Никола Генев. Под негово командване е спечелена решителната битка при прохода Маказа, на днешната българо-гръцка граница. Като последен шанс турското командване решава да изтегли войските си към Дарданелите, но не успява. При село Мерхамлъ, в долното течение на река Марица, корпусът на Явер паша е обкръжен и на 15 ноември е принуден да капитулира. Пленени са близо 10 хиляди войници и огромно количество оръжие, муниции, припаси. Това е най-блестящата българска победа в първия етап на Балканската война, при това спечелена с малки загуби.
© Снимка: lostbulgaria.com
Генерал Стилиян Ковачев и Цар Фердинанд в град Кавала след превземането на града, 1912 г.
В Централните и в Западните Родопи настъпва Родопският отряд, командван от генерал Стилиян Ковачев. Най-важният епизод в неговата офанзива е битката при село Аламидере, където се сражава 21-ви Средногорски полк, командван от полковник Серафимов. Сражението започва в драматична обстановка: уведомено, че турската Кърджалийска дивизия започва контраудар с превъзхождащи сили, главното командване нарежда Средногорският полк да се оттегли. Но полковник Серафимов отказва да изпълни заповедта. Той не иска да изостави на погроми току-що освободените селища в днешната Смолянска област. На 3 ноември воините на Серафимов посрещат противника с твърда отбрана, която бързо преминава в решителни контраатаки. Османската дивизия е разбита и отстъпва в безпорядък. Селото Аламидере получава името на полковник Серафимов, а на Средногорския полк е назован един от върховете, където се водят сражения. Народът нарича тази битка „Родопската Шипка”, по аналогия с решителната битка в Освободителната за България Руско-турска война през 1877. Тогава проходът Шипка е защитен от малоброен отряд руси и българи, които се сражават с няколкократно превъзхождащ го противник.
Легендата за Шипка оживява и в сравнително малката по мащаб битка при село Елешница в Западните Родопи. Тя е сред най-драматичните епизоди в тази война. На 9 октомври в селото се намира малоброен български авангард, а основните сили на неговия полк остават 7 километра по-назад. Към Елешница се приближава цял батальон османски войници. Командването на българите поема редник Стефан Чернев, който определя позициите и заявява, че заповед за отстъпление няма да има, защото селото е заплашено от изтребление. Три часа продължава неравният бой. Останал без патрони, редник Чернев пада убит в ръкопашен бой. Но благодарение на героизма на шепата български воини, Елешница е спасена.
© Снимка: lostbulgaria.com
Пейо Яворов (седнал в средата) като войвода на чета от Македоно-одринското опълчение, Кавала, 1912 г.
Кампанията за освобождение на Родопите и Беломорска Тракия завършва с пълна победа на българите. Малка част от силите на противника успява да се изтегли с кораби през Бяло море. За тази победа принос има и всеотдайната помощ на местното население. Много доброволци от граничните райони се присъединяват към българската войска, помагат в трудния преход през планините, сами участват в сраженията. В тила на противника действат чети. Сборната чета на войводите Христо Чернопеев и Йонко Вапцаров, в която участва големият български поет Пейо Яворов, сама освобождава градовете Разлог и Банско в подножието на Пирин планина, а след това и град Неврокоп /днес Гоце Делчев/, преди да пристигне редовната армия. Бойците от тази чета, заедно с много други храбри „командоси” на Балканската война освобождават и град Кавала, днес в Гърция, на брега на Бяло море. Тук събитията се развиват по друг начин. Убедени от красноречието на Яворов и войводите, турците предават града без бой и без да падне нито един убит от двете страни. Така, с поглед може би към едно по-добро и мирно бъдеще, завършва кампанията в тази част на Беломорска Тракия.
