През април се навършват 135 г. от обявяването на Руско-турската война от 1877-78-ма. Тя донася Освобождението на България след пет века османско владичество.
По повод годишнината от началото на войната в София бе представен луксозният албум „Паметници на признателност за Освобождението на България”. Той е двуезичен – на български и руски. Негов автор е публицистът Стоян Райчевски, който посвещава близо десетилетие на този труд. Мотивират го голямата му любов към историята и силното желание да събере в един сборник значимите материални и духовни следи, свързани с Освобождението на България.
© Снимка: БГНЕС
Паметникът на връх Шипка
Идеята за този сборник възникна по време на 125-годишнината от Освобождението на страната ни – пояснява авторът. –
Проучихме всички сведения от литературата за паметните знаци и паметниците, свързани с Освободителната руско-турска война. Посетихме ги, видяхме какво е състоянието им. Заснехме ги, подбрахме тези от тях, които имат най-съхранен вид и ги включихме в сборника. Идеята ни беше да възстановим и други, които са заличени от времето. В изданието са представени паметниците на загиналите офицери и войници в тази война: руснаци, украинци, румънци, финландци, поляци. Всички те са били включени в различни части на руската армия. Не бива да забравяме и българските опълченци, но тъй като темата за тях е самостоятелна, възнамеряваме да подготвим отделен сборник. Изданието е съвместен проект на Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД, агенцията „Россътрудничество” и Руския културно-информационен център в София. Авторът посещава почти всички селища в България, в които, според събраните сведения, е имало паметници. Някои са емблематични за нашата история, защото са свързани с решаващи за хода на войната битки – на Шипка и при Плевен например. Други са полузарити и едва забележими. Благодарение на изследването им местните хора възстановяват много от тях. Така те постепенно връщат първоначалния си облик – почистени и грижливо оградени.
© Снимка: www.popovo.bg
Паметник на загиналите от 140-ти пехотен Зарайски полк край село Зараево, Поповско.
Българският народ е вярващ и уважава онези, които са му правили добро – отбелязва Стоян Райчевски. –
Благодарение на това негово качество голяма част от паметниците са оцелели, независимо от политическите страсти.
Затова и настоящото издание ще въздейства на всички, които знаят с какви жертви е извоювана свободата на България.
Това ще накара всички да се замислят за цената на свободата, защото много години минаха оттогава и времето заличава живия спомен. Свободата ни не е дошла даром, много българи и приятели на България са дали живота си за нея. Този подвиг трябва да се помни, защото всяка смърт е свещена. Във всеки народ има велики прояви, всеки народ е правил забележителни жестове. Затова всяко добро дело трябва да се уважава, независимо от кого е направено.По българските земи има и много мемориални знаци от Руско-турската война от 1828-29 година. Затова авторът помества снимките на по-известните от тях в книгата. Според Райчевски редица паметници са били съзнателно унищожени или скрити след реокупацията от османската войска. Въпреки това, някои от запазените вече са издирени от различни регионални музеи. Други са запечатани единствено в историческата памет.
