Интересът на български и чуждестранни изследователи към светците в християнската религия и към историческите и литературни текстове, свързани с тях, не затихва и в XXI век. Дори напротив – новите информационни технологии дават възможност за по-широкото им популяризиране. В момента голям международен колектив от учени се е посветил на работа върху проекта „Encyclopedia Slavica Sanctorum. Светци и свети места в България”. Енциклопедията ще бъде разработена както в електронен, така и в традиционния книжен формат, и ще е достъпна не само за специалистите, но и за всеки, който проявява интерес към култовете на светците в България от древността до наши дни. Идеята за проекта е на доц. Мария Йовчева от Института по литература към БАН, а ръководител е проф.
Искра Христова-Шомова от СУ „Св. Климент Охридски”:
Повечето култове към светци са взети от Византия и са общохристиянски – казва проф. Искра Христова-Шомова
, – но голяма част от тях имат специфични български измерения и са проповядвани в различни текстове. Много от тези текстове са преведени от гръцки език, но има и доста оригинални старобългарски текстове, писани през Средновековието. Култовете продължават с изображенията на светци в икони и стенописи, със строежа на храмове, с поклонничеството из Светите места. Те съществуват до наше време, като повечето християнски празници имат и своето фолклорно измерение в запазените народни традиции. Ние искаме да обхванем всичко в този проект, пояснява проф. Христова-Шомова. Искаме да проследим как се е зародил култът към даден светец, като се започне от неговата личност, от текстовете, създадени за него, начина на разпространението им в славянската книжнина, изображенията му в иконописта, както и народните обичаи, свързани със светеца. Макар повечето култове да идват от Византия, след покръстването на българите те са адаптирани у нас по своеобразен начин. От България пък текстовете за светците и почитта към тях навлизат в останалия православен славянски свят, т. е. в Русия и в Сърбия. Така че страната ни заема много важно, централно място в славянската традиция.
Начало на Василиевата литургия. Ръкопис от Рилския манастир от 1567 г.
Електронният формат на енциклопедията ще бъде във вид на информационен сайт в интернет. Проектът се финансира от фонд „Научни изследвания” към Министерството на образованието, младежта и науката. От българска страна в екипа влизат учени от катедрата по кирилометодиевистика към СУ „Св. Климент Охридски” и от Института по литература към БАН, направление „Стара българска литература”. Включени са чуждестранни изследователи от САЩ, Великобритания, Австрия, Литва. Първият етап от проекта започна в началото на 2011 г. и се предвижда да приключи през юни 2012-та. По думите на проф. Искра Христова-Шомова в енциклопедията ще бъдат публикувани текстове /жития, служби, молитви/ от старобългарски и други славянски ръкописи. Повечето ще бъдат в оригинал на старобългарски. Най-интересните текстове, като например тези на Св. Климент Охридски, ще бъдат и в превод на съвременен български език:
Както всяка друга страна, и България си има своя специфика – казва проф. Христова-Шомова. – Специфичното в българското почитане на светците е, че на централно място като най-важни сред тях и покровители на страната са Св. Св.Кирил и Методий. Ние специално ще се занимаваме и ще изследваме култа към тях. От България тръгва тяхната почит и в останалия славянски свят. Интересното е, че докато за други народи, включително славянски, главните светци са или владетели – както е в Сърбия, или мъченици – както е в Русия, то при нас най-почитани си остават братята просветители Кирил и Методий, заключава проф. Христова-Шомова.
Като част от проекта „Encyclopedia Slavica Sanctorum. Светци и свети места в България” през януари 2012 г. в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” беше представена изложбата „Денят на Св. Василий Велики”. Ето какво разказва проф. Искра Христова-Шомова за този важен християнски празник:
Денят на Cв. Василий Велики или т. нар. Васильовден е празник, който се отбелязва на 1 януари и включва в себе си няколко различни послания. По този начин в умален вид се вижда замисълът на целия проект. От една страна, разбира се, тук е могъщата фигура на Василий Велики, който е голям църковен отец, дълбок християнски писател и мислител. Той е автор на първия „Шестоднев” /разказ за сътворението на света в шест дни/ и на една от литургиите, които се изпълняват и досега. От друга страна, в този ден тук има народни традиции и обичаи като сурвакарството, което се извършва на Васильовден от много стари времена. На този ден има и маскаради, ладуване в някои райони на страната. На 1 януари също се отбелязва и денят на Банго Василий – големият празник на ромите, пояснява ръководителят на научния проект.
В момента проф. Христова-Шомова подготвя книга за славянските календари. Ще излязат още много публикации като част от работата по проекта за електронната енциклопедия. За средата на месец юни 2012 г. вече се подготвя международна научна конференция „Светци и свети места на Балканите”. По време на този форум изследователи от различни страни ще обсъждат ролята на култовете към светците и историческите места, свързани с тях.
Снимки: личен архив
