На 3 март България празнува своето Освобождение от петвековна османска власт. На този ден, който е националният ни празник, преди 134 години в Сан Стефано край Истанбул е подписан мирен договор, с който се слага край на Руско-турската война от 1877-78 г. Тя започва година след Априлското въстание – връх в освободителните борби на българите в Османската империя. Въстанието не е изолиран акт, то е част от поредната криза в Югоизточна Европа. Кризата възниква през лятото на 1875-а година и е свързана с бунта в Босна и Херцеговина, който привлича вниманието на големите европейски държави към положението на народите в империята. Каква е ролята на Априлското въстание за събуждане на интереса към българската кауза?
Ето какво казва в интервю за Радио България д-р Радослав Спасов, главен асистент в Историческия факултет на СУ „Св.Климент Охридски”:
"Хвърковатата чета", художник Димитър Гюдженов
„Ролята на Априлското въстание е изключително важна. То е своеобразен катализатор на следващите процеси, които ще се развият в европейския югоизток. Потушено е с много жертви и кръвопролития, около 30 хиляди българи са избити по това време, оттук и големият му отзвук в Европа. Множество европейски издания и редица видни европейски политици издигат глас в защита на българската кауза. При това положение на всички е ясно, че Българският въпрос като част от Източната криза трябва да намери вече своето реално разрешение.”
След Априлското въстание през лятото на 1876 година избухва Сръбско-турската война, която допълнително усложнява проблемите на Балканите. Великите сили са изправени пред предизвикателството да намерят формула, по която да се решат националните проблеми на народите в региона. Колкото до Българския въпрос, в началото има английско предложение за създаването на автономна област в България, която да бъде върху територията на въстанието, посочва Радослав Спасов. После в Цариград се провежда конференция на посланиците на шестте Великите сили. Там се представят проекти, които предвиждат разделянето на българските земи на две автономни области – източна и западна. В общи линии, те съответстват на териториите, населени с българи в Мизия, Тракия и Македония, отбелязва историкът. Решенията на конференцията обаче са отхвърлени от османското правителство. И през април 1877 г. Русия обявява война на Османската империя.
"Четене на Манифеста за войната с Турция в Исакиевския събор в Санкт Петербург", гравюра на Б. Брауне
„Докато войните на Русия с Османската империя от XVII до средата на XIX век са изцяло успешни и винаги й носят териториални и политически преимущества, то след поражението в Кримската война от 1853-56 г. тя губи правото си да се меси активно във вътрешната политика на империята и по-скоро по отношение на християнското население в нея – посочва д-р Спасов. – В по-старата литература се казваше едва ли не, че Русия веднага тръгва на война с Османската империя. На практика обаче в руското общество, както и сред руските политици, има разделение по този въпрос. От една страна и външният министър княз Горчаков, и представителят на Русия в Лондон граф Шувалов са на мнение, че една война ще доведе до втора кримска катастрофа. А и самият руски император Александър ІІ болезнено си спомня за тази катастрофа. От друга страна, има лоби, което застава зад решаването на кризата с военни средства – за да защити авторитета на Русия, на нейното оръжие и излизането й отново на европейската политическа сцена такава, каквато е била преди Кримската война. Това лоби в лицето на посланика на Русия в Цариград граф Игнатиев и на военния министър Милютин настоява за бойни действия. Общо взето, колебанието в руските управляващи кръгове е доста силно. Разбира се, част от руското общество също подкрепя войната. Това са и славянофилите, и голяма част от обикновените хора, които открито симпатизират на българската кауза.”
В търсене на мирно решение граф Игнатиев е изпратен в европейските столици – за да бъде оказан последен натиск върху Османската империя. Но след като и тези планове пропадат, се стига до Манифеста, с който войната е обявена на 24 април.
Посрещане на руските войски, гравюра
В хода й руската армия е разделена на три части. Източният отряд под командването на престолонаследника Александър Александрович има за цел да блокира големите турски сили, които се намират в укрепения четириъгълник Русе-Варна-Шумен-Силистра. Западният отряд начело с ген. Криденер трябва да неутрализира големия османски гарнизон във Видин. А предният отряд, който е под командването на ген. Гурко, тръгва към Стара планина. В хода на военната кампания има драматични моменти и масов героизъм: в боевете при Стара Загора, прохода Шипка, при Плевен, по време на тежкия зимен преход през Балкана. Дадени са много жертви. Решаващи за хода на войната са например боевете през август 1877 на Шипка, когато шепата защитници – руси и българи, спират устрема на войските на Сюлейман паша, които иначе биха преминали в Северна България, за да се съединят с войските на Осман паша в Плевен и да изтласкат руската армия на север от река Дунав. Българите се включват активно с опълчение в състава на руската армия, с разузнаване, с бойни отряди, с икономическа и медицинска помощ.
Подписването на Санстефанския мирен договор - гравюра, детайл
Санстефанският мирен договор има предварителен характер. Съгласно договора свобода получават българските земи в Мизия, Тракия и Македония. Окончателните условия на мира са определени през лятото на 1878 г. на Берлинския конгрес на Великите сили. Според Берлинския договор реална свобода получават Северна България и Софийска област, включени в Княжество България. Останалите земи, които днес влизат в Република България, са присъединени по-късно в резултат на продължителни борби за обединение. След Освобождението българската държавна традиция, прекъсната за пет века, отново е възродена.
„Създаването на новата българска държава поставя основите на бъдещото възходящо развитие на нашия народ – казва Радослав Спасов. – И това по един много ясен и категоричен начин ще се открои през следващите десетилетия в работата на българските правителства. Те залагат в своите управленски програми модернизацията на българската индустрия, на образованието, на културата, на армията – всички аспекти, които олицетворят една нация, една държавност.”
