Те са между 16 и 25 годишни, без образование, от турското или ромското малцинство в България, заминават за Германия с обещанието за брак или за добре платена работа, но всъщност са принуждавани да проституират. Това е събирателният образ на 25 жертви на трафик на жени с цел сексуална експлоатация в бившата германска столица Бон. Случаят бе представен в София на конференция, посветена на проблема и организирана от посолството на Германия в София и Федералната криминална служба /ФКС/.
България се е превърнала в основна страна-източник в организирания трафик на хора в Европа. Тази констатация на ФКС се потвърждава и от статистическите данни за 2010 г., според които всяка пета жена, жертва на трафик за сексуална експлоатация, и всеки пети сводник в Германия са с българско гражданство. Разследващите криминалисти говорят за нов феномен – феноменът на легално пребиваващи в Германия и други европейски страни проститутки от страни-членки на ЕС, които са принудени да се продават. От момента на присъединяването на България към ЕС полицията в Бон наблюдава постоянно нарастване на броя на сводници и проститутки от България. Благодарение на информация от българските им колеги следователите започват разследване и скоро установяват схемата, по която действат трафикантите и сводниците – примамват момичета от села в отдалечени райони на България с обещания за брак по сметка или работа с добро заплащане. Техните надежди обаче остават излъгани. Вместо брак или финансова независимост, са принуждавани да проституират между 12 и 15 часа на ден. Ако някоя от тях не изпълнявала задълженията си, се е стигало до бой и унижения. „Схемата е работела безотказно”, казва водещият разследването в Бон главен криминален комисар Райнер Бел (Rainer Bell) и обяснява, защо тези момичета са лесна плячка за мъчителите си: „Тези млади жени не осъзнават, че са жертви. В повечето случаи те са израснали в строго патриархални семейства, в които ролята на жената е принизена до слугуване. Много от тях са били подложени на физически тормоз още в ранна детска възраст. Освен това нито едно от 25-те момичета, жертви в нашия случай в Бон, не е завършило училище. Всичко това ги превръща в лесна плячка за трафикантите и сводниците, които без изключение са от турското или ромското малцинство в България.”
Както жертвите, така и трафикантите, заловени от полицията в Бон, са от района на Добрич, североизточна България. Германската полиция е успяла да събере показания от момичетата благодарение на българските си колеги от ГДБОП и районната прокуратура в Добрич. За Райнер Бел тази помощ е била от особена важност за успешното приключване на случая, тъй като по време на разследването жертвите и семействата им в България са били многократно заплашвани с физическа разправа, ако момичетата дадат показания пред съда. „В такива случаи веднага получавахме информация от селото, в което живее семейството на жертвата. За жертвите и техните роднини беше много важно да знаят, че има към кого да се обърнат за помощ, че ние и българските ни колеги гарантираме сигурността им. Само по този начин успяхме да постигнем този пробив в правораздаването: десет осъдителни присъди между шест месеца и пет години лишаване от свобода, като част от присъдите са условни. Осъдителна присъда по обвинение в организиран трафик на хора с цел сексуална експлоатация е изключителна рядкост.”
Така нареченият „бонски случай” е прецедент и със сигурност ще направи обществеността чувствителна към мръсния бизнес с трафика на хора. Освен това този случай може да помогне и в превенцията, смята комисар Бел. „Колкото по-високо е образователното ниво и социалният статут в родните страни на момичетата, толкова по-малка е вероятността те да се окажат в капана на трафикантите и сводниците. За мен като криминалист е важно, че успяхме да изпратим ясен сигнал както към престъпниците, така и към жертвите. Жертвите вече знаят, че не са оставени на произвола на съдбата. А престъпниците трябва да знаят, че полицията съвместно с колегите от България ще ги преследва до край, ще ги задържа и предава на съда, който при доказване на вина ще ги осъжда.”
Според някои оценки трафикът на хора заема третото място като източник на печалби за организираната престъпност след трафика на оръжие и дрога. Според комисар Бел разбиването на тази криминална група бе постигнато благодарение на доброто сътрудничество между органите на сигурността на България и Германия, но в бъдеще трябва да се засили партньорството с неправителствени организации, с Европол и Евроюст (Europol, Eurojust), както и да се въведат нови стратегии в борбата и разкриването на случаи на трафик с хора.
