България държи първенство в Европа по заведени срещу държавата дела в Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Не, разбира се, по абсолютна стойност, а по брой на делата спрямо числеността на населението. Прекалена продължителност на съдебния процес, полицейски своеволия и реституционни претенции са най-честите причини за делата.
Този факт потвърждава отправяните многократно от Европейската комисия критики към нашата страна за недобро функциониране на съдебната система. Същевременно, след продължителния възходящ тренд на заведените дела срещу България в Страсбург, през последните години се наблюдава задържане на техния брой, което все пак е знак за положителни промени в съдебната ни система. През 2009 г. заведените дела са били под 100, от тях 61 са спечелени и България е трябвало да заплати на ищците общо 1,5 млн евро.
Расте делът на случаите на доброволно уреждане на спора между българската държава и ищците в Страсбург, твърдят запознати. Този подход се прилага при неоспорими факти или при системно нарушение на Конвенцията за правата на човека. Тогава съдът предлага на страните конкретна сума за справедливо обезщетение. Най-често такива са били случаите през 90-те години, свързани с прекалена продължителност на съдебното производство. Средната сума за забавяне на съдебен процес отвъд “разумния срок”, налагана на България, е 3000-4000 евро. Сумите се определят като процент от брутния вътрешен продукт на всяка държава.
Съществуват и други техники за постигане на споразумение. Но при големи претенции от страна на граждани или компании за нарушаване на правата европейските магистрати водят дело. Има случаи, при които те са отсъждали до 300 хиляди евро компенсации от българската държава. Най-често те се дават на жертви на реституция или за големи щети на чужди компании, твърдят запознати.
За 18 години, откакто България е ратифицирала Конвенцията за правата на човека, подадените жалби в Страсбург са над 6500, според справка на правосъдното ведомство. Близо 90 на сто от тях обаче не отговарят на изискванията на Европейския съд за правата на човека и затова са обявени за недопустими. Но с времето и българските граждани и фирми са се научили по-добре да познават Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, която определя кръга на компетентност на съда в Страсбург.
Наблюдавайки осъдителните решения в Страсбург, Съветът на Европа прави съответните препоръки към България за подобряване на съдебната система. “Една от препоръките например бе отказите за допускане до митинги да могат да се обжалват с съда. Тя бе направена във връзка с осъдителни решения в Страсбург по дело, заведено от ОМО "Илинден". Съобразихме се и изменихме Закона за събранията, митингите и стачките”, казва зам.-министърът на правосъдието Даниела Машева, цитирана в пресата.
Заради милионите, които държавата всяка година плаща по делата в Страсбург, неправителствените организации също предлагат промени в редица закони, с които виновните магистрати и чиновници да носят отговорност за решенията, довели до дела в Европейския съд. “По този начин държавата ще си връща поне част от парите, които трябва да плати като обезщетение”, смятат представители на тези неправителствени организации.
Освен последна инстанция за справедлив процес на европееца, Европейският съд за правата на човека в Страсбург се превръща косвено и в инструмент за усъвършенстване на националните съдебни системи, особено в новоприсъединилите се държави като България.
