Почти половината от българите все още не знаят какво означава терминът „деинституционализация”. Тази дума е своеобразно обобщение на проекта на социалното министерство и Държавната агенция за закрила на детето за поетапно закриване на домовете за деца, развитие на приемната грижа и създаване на жилища от семеен тип. „Това, че деинституционализацията започва от домовете за деца с увреждания, като най-уязвима група, поражда допълнителни въпроси в обществото”, обяснява г-жа Мира Радева, директор на Института за социални изследвания и маркетинг МБМД. Неотдавна той проведе социологическо проучване за отношението на българите към постепенното закриване на домовете за деца, лишени от родителска грижа, като във фокуса му бе първоначалният етап на деинституционализацията. А именно – извеждането на децата с увреждания от тези домове. В проучването са участвали родители с деца под 18-годишна възраст; бъдещи родители на възраст между 19 и 25 години; учители на деца от 5-и до 12-и клас, както и ученици в тази възраст. „Данните сочат, че над 65 на сто от българите не знаят, че съществува алтернатива на домовете за настаняване на деца с умствени и физически увреждания. Те посочват, че не могат да оценят социалния ефект, до който би довела тази промяна, уточнява г-жа Мира Радева. – Осемдесет процента от анкетираните са посочили, че информацията, която получават по въпроса, най-често е от телевизията, но че нерядко стават свидетели на едностранчиво представяне на фактите около живота и проблемите на тези деца, че по отношение на тях съществува дискриминация. В същото време в обществото се наблюдава много повече социално съчувствие към децата с увреждания, които се отглеждат в биологичните си семейства. За разлика от децата с увреждания, отглеждани в социални домове, тези деца имат лице. Хората ги познават, техните съседи ги виждат, съпреживяват болката и съчувстват на родителите им. Виждат любовта и всеотдайността, с която са обградени тези малчугани. За съжаление децата, отглеждани в институции, нямат всичко това. Те са жертва на отчуждение, непознаване и се възприемат от обществото като нещо плашещо. Средно 74 на сто от интервюираните от всички таргетни групи в изследването смятат, че децата с увреждания биха се чувствали и биха били отглеждани много по-добре в биологичните си семейства.”
Съществува висока степен на толерантност по отношение на интеграцията на децата с увреждания в обществото и в общообразователната система, но има и страхове:
„Хубавото в това изследване е, че виждаме как точно в групата на учителите е постигнат сериозен напредък, което означава, че всички кампании по популяризиране на приемната грижа и деинституционализацията не са били напразни, посочва Мира Радева. – 81 процента от анкетираните подкрепят интегрирането на деца с увреждане в образователните институции, но заедно с това споделят и опасения, че нямат необходимата подготовка, че се нуждаят от допълнителна квалификация. Тревожно е, че 68 процента от учителите не се чувстват подготвени да приемат деца с увреждания в класа си. Това, което учителите подчертават, е, че адаптацията ще зависи от степента на увреждане. Тоест, необходим е индивидуален подход. Учителите посочват също така, че въвеждането на децата с увреждания, отглеждани в социални домове, в общообразователното училище, ще е по-трудно от това на деца с увреждания, отглеждани в биологичните си семейства. Голяма част от анкетираните педагози са посочили, че са необходими специално подготвени учители за работа с тези деца, също така психолози, рехабилитатори…”
Основните опасения за процеса на извеждане на децата с увреждания от социалните домове според участвалите в социологическото проучване на МБМД са, че децата няма да получават професионални медицински грижи. Парадоксално, но именно липсата на такива грижи е една от основните причини да се търси алтернатива на сега съществуващите социални заведения. 86 на сто от анкетираните обаче са съгласни, че правилната държавна политика е да се търсят алтернативи на домовете.
Мнозинството от анкетираните порицават дългогодишната практика да се поощрява прехвърлянето на грижата за децата с увреждания върху държавата. Като цяло изводите от социологическото проучване са за положителна промяна в обществените нагласи към деинституционализацията на децата с увреждания, разгръщането на приемната грижа и осиновяването им. Запазване на положителната тенденция се очаква да има и във връзка със започналата в началото на годината Национална информационна кампания по тези въпроси.
