„Какъв да стана?” Кое ли дете не е си е задавало този въпрос? Понякога отговорът идва съвсем естествено с докосването до професионалния свят на родителите. Друг път – любим учител отваря вратата към някое познание, което може да се превърне в житейски път. Може човек да премине и през дълго лутане в лабиринта от мечти, преди някой творчески импулс да му подскаже на какво е способен. „Представете си възможността да попитате и чуете всичко, което ви интересува за професията, която ви вълнува или просто събужда любопитството ви.” Това е поканата, отправена от Творчески център „Покажи ми...” към малки и големи, търсещи или вече намерили най-интересното занимание за себе си. През последните няколко месеца пространството на този център, който се намира в София, не веднъж се е превръщало в сцена, на която представители на различни професии разказват за себе си, за своята работа и сами понякога са стигали до нови открития за собствения си избор. „Как станах летец, режисьор, актриса, финансист, архитект?” В приятна обстановка, свободно общуване и без никакви ограничения, малки и големи, деца и родители разговарят за различните възможности, които може да даде всяка от професиите, както и за личните истории, които могат да съпътстват техния избор. Една от мечтите на вдъхновителя на център „Покажи ми...” Силвия Йорданова е да няма граници за мечтите. И тя наистина изживява всяка своя мечта – танци, рисуване, актьорство, фотография. Дипломира се като юрист, а след това специализира в НАТФИЗ ”Кръстю Сарафов” – „Танцов синтез” към катедра „Театър на движението”. По думите на Силвия личната история на Творческия център е свързана с художника Никола Ангелаков. Среща го за първи път преди няколко години в школата му по рисуване:
„Децата, на които преподаваше, бяха в две стаички – спомня си Силвия. – В едната работеха по-малки, а в другата – по-големи. Атмосферата вътре беше така спокойна. Не бях изпитвала това усещане от малка. Усещане за уют, за комфорт и за споделеност. Децата заедно работят, учат се да правят различни модели. Самият Никола Ангелаков е благ човек, с много меко излъчване и изключително добър в подхода си към децата, без значение колко са големи. Той знае всичко за тях – кога някой е влюбен, кой има проблем с родителите си. Истински оазис. Не можех да повярвам, че такова място наистина съществува. Тогава за първи път започнах да си мисля за нещо, което постепенно сериозно ме запали. Казах си, колко хубаво би било всеки човек, който иска да даде нещо, да може да допринесе по някакъв начин за другите, като естествено изпитва удоволствие от това, което прави. Защото това е най-хубавото. Да правиш нещо, което ти доставя удоволствие и да можеш да го споделиш. Това дава искрица и помага на другите да потърсят себе си или да започнат да правят неща, които са отлагали до този момент.”
Отворен за всякакви артистични експерименти, Творческият център „Покажи ми...” за по-малко от година се превръща в уютен дом за занимания с рисуване, танци, драматизации. За по-големите момичета и момчета се организират срещи със специалист за създаване на полезните навици за грижа за лицето и тялото. Пред бъдещите дами се разкрива тайната на най-подходящия за тях грим и козметика. За най-малките в детската градина пък е „Направи си чудо от боклук”.
„Направихме гъсеница – описва атрактивното произведение Силвия Йорданова. – Върху един маркуч децата залепиха 16 топки, които облепиха и оцветиха с боички. Направиха й очи. Децата сами решиха и сложиха едно синьо сърце, което беше на опашката на гъсеницата – на последната топка. Оставихме ги сами да правят крачетата. Ние предварително им занесохме отпадъците, които бяхме събрали – хартия, пластмаса, тиксо, канап, цветни хартии, лепила. Аз дори не вярвах в началото, че ще се получи нещо с толкова много деца едновременно. В същата детска градина стои и един еднорог, който са направили от рециклирана хартия и пластмасови бутилки, нарязана отпадъчна хартия, найлонови торбички. Той стана много красив.”
Заедно с Фондация „Същност” Творчески център „Покажи ми...” разработва Програма за творчески занимания с деца по метода на ненасилствената комуникация. Въвлечени в различни творчески игри, децата се учат да осъзнават и разпознават емоциите си, да решават отминали вече конфликтни ситуации. Посланието към възрастните пък е да зачитат чувствата на децата и те да бъдат включвани в процеса на взимане на решения, да имат право на избор, който да е в хармония с потребностите им.
