Уханен пролетен букет, обвит с нежност и внимание, или романтична вечеря в изискан ресторант. Такива са най-често асоциациите на българката за 8 март – Международният ден на жената. Сънародничките ни най-вече свързват този ден с недалечното социалистическо минало и използването му за открояването на приноса на жените в производството, науката, в културния и обществения живот на страната. Като че ли на по-заден план остава стачката на американските текстилни работнички срещу лошите условия на труд и ниското заплащане в далечната 1857 година, станала повод за отбелязване на датата 8 март. В България този ден придобива голяма популярност след 60-те години на миналия век и се превръща в най-почитания женски празник. В негова чест се организират повсеместно тържества в държавните ведомства и предприятия. Затова и до сега с чувство за хумор някои го наричат "ден на колежката", прекрасен повод за ухажване на представителките на нежния пол в службата.
В наши дни на датата 8 март се гледа противоречиво. Анкета сред радиослужителки също го потвърди. За Мая Мирчева от Международния отдел на БНР например, това е още един повод за празнуване. "Аз лично свързвам Осми март с празнуването преди 1989 година, с времето на социализма – казва тя. - Все пак обаче ние българите обичаме да се веселим. Така и аз бих празнувала 8 март и тази година."
25-годишната Чана Паскалева от куриерската служба на БНР смята, че жената заслужава много повече от един букет и добро отношение веднъж в годината. "Честно казано, не празнувам 8 март и не очаквам другите да ме поздравят за този празник – добавя тя. - Смятам, че жената и майката трябва да се уважават всеки ден от годината. Не трябва това да се случва само в един единствен ден. Затова и аз самата не почитам празника. Хубаво е обаче да има повече празници и повече поводи за празнуване. Почитам българските празници, тези, които са вързани пряко с българската история. Трети март, 24 май са именно такива важни дати в историята ни."
Като майка музикалният редактор Албена Безовска намира в 8 март по-скоро личен повод за празнуване. "Осми март е преди всичко семеен празник, защото на този ден се роди третото ми дете – обяснява Албена. - Тя самата много държи да отбележи и празника на мама. Откакто децата ми станаха големи, за мен това се превърна в празник, защото те винаги ми правят някаква приятна изненада."
Успешното съчетаване на кариера и семейни задължения често изисква много усилия. Такова е мнението на нашата колежка от Радио България Венета Николова, майка на двама сина, която вижда в празника освен радостно събитие и повод за размисъл. "За мен Осми март е един наистина много хубав празник – твърди Венета. - Има жени в България, които го отричат поради недалечното минало, когато той беше по-скоро политизиран. В наши дни мисля, че това е един чудесен повод да сме засмени, да имаме самочувствие и да си спомним, че сме жени все пак, а не само да се концентрираме в работата и в кариерата. Аз мисля, че за една жена, за една майка и съпруга не е лесно да бъде всичко едновременно. Не може да си перфектната майка и перфектната журналистка - винаги нещо страда. Винаги едното е за сметка на другото, затова ни е по-трудно. Мисля, че нашият живот е по-труден от този на мъжете, но е по-пълен. Имаме повече радости, свързани с децата и семейството. Разбира се, много е важно една жена да се реализира професионално, интелектуално и да търси почва за това”.
В България представителките на нежния пол отдавна са си извоювали достойно място в обществото. Все по-често те заемат ключови позиции във властта. Понастоящем например председателят на Народното събрание и кметът на столицата са жени. През миналата година българка стана Генерален директор на ЮНЕСКО. Наскоро еврокомисар с ресор “Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реагиране при кризи” стана също наша сънародничка.
