Ако попитате някой българин дали му се е случвало колбасите, сиренето, млякото или типичната българска луканка да имат различен вкус от този, който помни от преди години и отговорът е – да, обяснението е едно: голяма част от съдържанието на тези храни не е традиционната суровина. Напоследък стана масова практика в колбасите да се използува соя, а в млечните продукти растителни мазнини, сухо мляко и други съставки. Преди двайсетина години в България съществуваше Български държавен стандарт за производство на храни. С прехода към пазарно стопанство, с нарояването на производители и преработвателните фирми контролът върху качеството се понижи, а за някои продукти изобщо го няма. По пътя към европейското членство страната извървя трудния път да гарантира възстановяването на законите и практиката за контрол на пазара. Въпреки това българите смятат, че още има какво да се прави в защита правата им на потребители, за да са сигурни, че това, което слагат на масата си, е вкусно и безопасно за здравето им.
Такава гаранция е създаването на Българска агенция по безопасност на храните, която ще заработи от 1 януари 2011 година и трябва да бъде единния орган за контрол на качеството на храните на българския пазар. Така ще се избегнат пропуските, които позволяват на пазара да се промъкват и храни със съмнителни качества, дори и такива, които са опасни за здравето на потребителя. Масираните проверки на храни напоследък и регистрираното съмнителното съдържание на някои от тях наложиха въвеждането, макар и като незадължителни, на изисквания за съдържание на продуктите от месо и мляко. Онези от производителите, които ги спазват, имат право да поставят специален етикет, гарантиращ, че съдържанието на месо и мляко в предлаганите от тях храни е в рамките на стандартните изисквания. Въпреки по-високата им цена, тези храни се търсят и купуват от българите. Това е едно добро начало, което ще продължи да се развива.
Целта на Агенцията е в крайна сметка на пазара да се продават само качествени и безопасни за здравето на потребителите храни. Със създаването й България спазва задълженията си като страна-членка на ЕС за осъществяване на координиран контрол по цялата хранителна верига – от фермата до масата. Така още в зародиш се елиминират рисковете и се поддържат високите европейски стандарти за качествата на храните, което е в основата и на европейската стратегия за безопасност на храните. Създаването на агенцията е регламентирано в приетия през 2007 г. Закон за храните. Социологическите изследвания показват, че 93 процента от българите подкрепят създаването й, което се свързва с нарасналите потребителски очаквания на цялото българско общество към безопасността и качеството на храните. Агенцията ще обедини дейността на 4 досегашни органа за контрол на пазара. В състава й влизат Националната ветеринарно-медицинска служба, която ще е гръбнакът на бъдещата агенция, Националната служба за растителна защита, Националната служба за зърното и фуражите и онази част от службите към Министерството на здравеопазването, която се занимава със здравословното хранене. Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов отбелязва:
„Нека не смятаме, че това е инициатива, родила се в нашето съзнание преди година. Това е нещо, което се опитваха да направят и предишното и по-предишното правителство, но поради липса на политически консенсус не се случи. Всички ние сме на едно мнение колко е необходима тази агенция, колко е важно контролът да бъде единен и разбира се, да отговори на най-високите европейски стандарти за страна-член на ЕС.”
Със създаването на Българската агенция за безопасност на храните се налагат промени в 23 закона, имащи отношение към хранителната индустрия. Контролната дейност на агенцията ще обхване дейността на 647 хиляди фирми на територията на страната, занимаващи се с преработка, търговия, внос и износ на храни. Според д-р Венцислава Тасева от дирекция ”Безопасност на храните” в Министерството на земеделието, чрез създаването на агенцията се намалява икономическата тежест върху фирмите за производство и търговия на храни. Там, където досега е имало контрол от два органа, сега той ще се извършва от служител или комисия от Агенцията. Няма да се издават двойни удостоверения за регистрация и други документи, което икономически ще облекчи бизнеса. При създаването на агенцията е ползван опита на Германия, Холандия и Литва. От 26-те останали страни-членки подобни Агенции за безопасност на храните има в 16 държави. Според зам.-министъра на земеделието Цветан Димитров би било грешка, ако новата агенция се възприема от бизнеса като мощен репресивен апарат. Със създаването й, от една страна се спазват европейското изискване за оптимизиране на контрола. Но от друга – взаимоотношенията между производители, търговци и контролни органи ще се базират на нова философия. Целта е да се създадат правила и да се подпомага бизнеса на базата на пазарните принципи.
