Наскоро българският национален ученически отбор по информатика се завърна с две златни, едно сребърно и едно бронзово отличие от ХХII-та Международна олимпиада, която се проведе в Канада. В нея участваха 84 държави с около 300 състезатели. Всеки един от българските участници е преминал през множество изпитания и състезания, преди да влезе в националния отбор на страната, ръководен от проф. Стоян Капралов от Техническия университет в Габрово и главния асистент от Института по математика и информатика на БАН Емил Келеведжиев. Интересен факт е, че България е основателка на тези международни олимпиади, първата от които се провежда у нас през 1989 г. в град Правец, недалече от София. Страната ни бе домакин и на миналогодишната – XXI Международна олимпиада по информатика, която се състоя в Пловдив.
Владислав Харалампиев, ученик в Математическата гимназия в София, е един от членовете на отбора и един от двамата български златни медалисти. По думите му конкуренцията в Канада е била на много високо ниво. „Всички участници са много добри информатици, за това говори класацията – разликата между златните медалисти е само 40 точки от 800 възможни”, казва той. Владислав не крие амбициите си да участва в международното състезание и през следващата година. Изпитанията за Олимпиада 2011 г. започват още тази есен, обяснява той и конкретизира: „Първото състезание в България е есенният турнир по информатика. Има и зимни състезания по информатика. Доста много са състезанията по време на учебната година, от които се формира ранглистата на състезателите в България. Най-важното от тях е Националната олимпиада. Тя протича в три кръга: училищен, областен и национален. От последния се определя националният отбор от 12 човека. Следват серия контролни състезания. Тази година те бяха три, от които се определя окончателният национален отбор от 4 човека. След това те преминават 10-дневно обучение преди участието им в международната олимпиада.”
Владислав очертава и детайли от регламента на състезанието в Канада.
„Задачите са разпределени така, че да има една задача, която би трябвало да е решима от всички през състезателния ден. Също така има две задачи, които са със средна сложност. Повечето състезатели успяват да се справят с тях и получават сериозен брой точки. Всеки ден има и една доста трудна задача, основно от нея се определя класирането в Олимпиадата. През тази година задачите бяха разделени на подточки и всяка подточка носи точки само, ако се реши изцяло.”
Според Владислав задачите на тазгодишното състезание са били интересни и определено са го затруднили: „Може да се каже, че времето не ми стигна”. След завършване на математическата гимназия Владислав е избрал да учи информатика в Софийския университет. „Предпочитам да продължа обучението си тук и да остана в България. В България има достатъчно добри специалисти, които могат да ни преподават, а има и много добри възможности за работа. Има достатъчно възможности човек да се реализира като програмист”, смята Владислав. След големия успех и медийния шум го очаква малка ваканция на морето.„Мисля, че медийният шум бързо ще премине. През учебната година уча сериозно и нищо не ме притеснява”.
