Цените на основни стоки и услуги в България лавинообразно растат. Дизелът достигна ценови рекорди, непознати досега, скача и бензинът. За отоплението – сериозен проблем за много българи, плащаме по-скъпо от минали години. Сметките за него в студената зима са до петдесет процента по-високи. Твърде бърз е ръстът в цената на някои храни. Предстоящото обявено поскъпване на ток, вода, газ, парно ще засегне още повече домакинските бюджети. Вече трета година доходите в бюджетната сфера са замразени. Пенсиите също. Увеличението на заплащането в частния сектор в доста случаи е за сметка на съкращения на персонала.
Според показателя на Евростат „Относителен дял на населението в бедност и социално изключване”, заплашени от бедност са почти половината от българите. Според друг показател на Евростат – за броя на лицата, живеещи в силни материални лишения, у нас те са тридесет и пет процента от населението. И ще се увеличават, тъй като по данни на Агенцията по заетостта само през януари съкращенията са засегнали петдесет хиляди души, предимно от частния сектор.
В края на миналата година за издръжката на едно лице от домакинство са били нужни 537 лв., за четиричленно семейство тя набъбва четворно, сочат от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. Над половината от заплатата на българина отива за плащане на сметки за парно, ток, газ, вода, транспорт и др. При това плащаме доста по-скъпо, отколкото гражданите на други европейски държави, ако се има предвид съотношението каква част от заплатата отива за подобни разходи. От столичен всекидневник са изчислили, че за тристаен апартамент в София сметката за парно отопление плюс разходите за ток през януари стигат 360 лв. В Белгия разходите за подобно жилище са същите, но при средна заплата шест пъти по-висока, отколкото у нас. Българската средна заплата за декември 2011 г. е малко над 700 лв.
Българинът не получава достойно заплащане за труда си, категорични са от КНСБ. Поляризацията на доходите у нас се задълбочава. Почти 5,9 пъти е диференциацията между групата с най-високи доходи и най-бедните. Тази разлика е най-голямата в Европа. При условие, че статистиката не брои супербогатите. Трудовите възнаграждения в България, тоест компенсацията на наемния труд спрямо брутния вътрешен продукт, който е произвел, е далече по-малка у нас, отколкото в други европейски държави.
Не говорим какви са ни заплатите спрямо германските в абсолютни величини – казва Пламен Димитров, президент на КНСБ. – А говорим, че всъщност българинът не получава и това, което му се полага, от произведеното от него. Много се говори за производителността на труда у нас. Казва се: „Нашенецът е нископроизводителен, затова получава най-ниските заплати в ЕС.” Това е вярно само донякъде. Всъщност, производителността на българина е четиридесет и четири процента от средноевропейското равнище, по данни на Евростат. Но получаваме средна брутна работна заплата в индустрията и услугите, която е двадесет и пет процента от средноевропейската. Това е истината. И това трябва да бъде променяно, като се преразпределят ресурсите от произведеното.
Очевидно има „нещо гнило” в ценообразуването на труда у нас, продължава Пламен Димитров. Синдикатът започна проучване в десет бранша на индустрията за цената на труда. То включва сумата за заплати, за квалификация на персонала, разходи за условията на труд, за отдих и др. Така ще се стигне до истината каква е реалната цена на труда в тези браншове, какви системи на заплащане има и дали те кореспондират с нормалните европейски практики. Впрочем, в редица сектори като добивната промишленост, информационните технологии, фармацията заплащането на труда се доближава до нормалните си стойности, посочва Пламен Димитров.
