След няколкото неуспешни опита за качествено преструктуриране на болничната помощ у нас, сега лекари и пациенти отново хранят надежди това най-после да се случи. Повод за тях е фактът, че още в началото на есенната политическа сесия, правителството обяви, че реформата в болничната помощ навлиза в решителна фаза. „Действията, които сега предстоят, е трябвало да бъдат предприети години по-рано преди аз да встъпя на този пост, посочи министърът на здравеопазването проф. Анна-Мария Борисова. От десет години нищо не е променено и всички сме убедени, че е крайно време да се предприемат радикални мерки. Не е възможно да се дават толкова много пари за здравеопазване, а да няма резултати. Реформата се прави с цел здравеопазването да стане ефективно. И първата стъпка, която трябва да направим и вече се прави, е въвеждане на задължителни стандарти за всички медицински специалности. По този начин приравняваме българското здравеопазване с това в Европа. Необходима е също реформа в обучението по медицина, в специализациите по медицина, реформа в обучението на медицинските сестри. Искаме да възвърнем и ролята на фелдшерите като медицински кадри. В закона, който подготвяме и се надяваме да влезе в сила от 1 януари 2011 г., ще бъде регламентиран и сестринския труд по домовете. Целта е да бъдат по-качествено обгрижвани нуждаещите се от такива грижи пациенти. Намерението ни е услугата да се заплаща от здравноосигурителната каса и с нея да се ангажират медицинските сестри, които сега заминават на работа в чужбина.”
Реалните действия по преструктурирането на болниците се очаква да започнат през януари след окончателното приемане на законовите разпоредби. Според проф. Борисова в болниците ще останат да работят най-търсените и кадърни лекари, останалите ще трябва да се преориентират към доболничната помощ. Основната цел на реформата е рационално разпределение на разходите за здравеопазване, което да осигури реален достъп до качествени медицински услуги без да бъдат променяни отпусканите досега средства за болниците. Особено внимание е отделено на подобряването на ранната диагностика, качеството и достъпа до лечение на пациентите с онкологични заболявания. Да припомним, че в България се наблюдава изключително висока болнична онкологична смъртност – почти два пъти по-висока от тази в останалите европейски страни, както и неравен достъп до скринингови програми, особено за хората от малките населени места на страната. За преодоляване на тази неблагоприятна тенденция се предвиждат инвестиции в модерни технологии за ранно откриване на онкологичните заболявания, както и осигуряване на възможности за адекватно и навременно лечение. Затова и голяма част от отпусканите на страната ни от европейски фондове средства за здравеопазване ще бъдат пренасочвани към онкологичните болници и диспансери.
Сред приоритетите при преструктурирането на болничната помощ е и подобряването на възможностите за долекуване и продължително лечение. Сега поради липса на специализирани звена за продължително лечение, хронично болните биват настанявани за лекуване заедно с тези на активно лечение, което допълнително натоварва системата, затруднява работата на лекарите, а и обременява самите пациенти. Създаването на такива звена според проф. Борисова е и в синхрон с желанието за устойчиво финансиране на здравната система и ефективно използване на средствата за здравеопазване. В момента относителният дял на разходите за болнична помощ спрямо общите разходи за здравеопазване в България е 47 на сто, което е с 18 процента повече от същия показател за ЕС. Наред с болничното преструктуриране, като приоритети в здравната реформа проф. Борисова посочи още създаването на допълнителен здравноосигурителен фонд, както и въвеждането на електронна здравна карта. Обмисля се създаването на общински фондове, които да покриват разходите за здравеопазване на социално слабите.
