В края на миналата седмица София бе домакин на първото по рода си балканско изложение за традиционни храни „Тера Мадре Балкани”.
Производители на храни, уникални за отделните държави от региона, разпалиха у едни апетит, а у други провокираха амбицията да произвеждат екологично чисти мляко, мед, кашкавал, сирене, каквито са консумирали нашите предци. Все повече хора по света осъзнават, че пътят към здравето минава през консумацията именно на подобни чисти храни без заместители и консерванти. Изложението се организира от българския клон на световното движение Slow food в партньорство с българското Министерство на земеделието. Slow food е неправителствена организация, подкрепяща местните традиции и култура, свързани със селското стопанство и храните. Философията на Slow food е, че всеки човек трябва да изпитва удоволствието от храненето и затова трябва да се работи за добрия вкус и качеството на храните. Именно затова Slow food подкрепя „Майката земя” (Terra Madre) – организацията на дребни фермери и производители на екологично чисти традиционни храни. Изложението в София бе съпътствано от конференция „Опазването на традиционните храни на Балканите и прилагане на европейските норми за безопасност на храните” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
Опитвали ли сте сирене в мех? Посетителите на изложението в София имаха тази възможност на щанда на Босна и Херцеговина.
Румънски фермери пък предлагаха друго лакомство – жълто сирене (брънза бурдус), което зрее в смърчова кора. До тях можеше да се опита и сирене от Шар планина от производители в Косово. На българския щанд разнообразието също беше впечатляващо – козе сирене от Балкана, кашкавал от Родопите, прекрасен пчелен мед от Троянско с ухание на стотици билки, мед от кестени, мед от глухарче, биволско кисело мляко, пастърма, и още, и още… За очите и апетита гледката на всички щандове бе поразяваща с многообразието от вкусове и аромати. Подобни форуми срещат и обединяват производителите на традиционни храни на Балканите в опита им да запазят уникални вкусове за региона. А за потребителите това е начин да обогатят знанията си по отношение на храните, които избират и консумират.
Впрочем, страната ни направи решителни стъпки напоследък по отношение на качеството на храните на българския пазар.
България въвежда отново, макар и не задължително, българския държавен стандарт за производство на мляко и млечни продукти, съществувал преди двайсетина години. Той предписва какви съставки и в какво съотношение трябва да съдържа примерно традиционното сирене, за да се нарича „Българско бяло саламурено сирене”. Ако стандартът не е спазен, производителят няма право да изписва на етикета „българско”. Предстои приемането на стандарт и за месните продукти. От всичко това печелят коректните производители, покрили изискванията на системите за качество на храните. Това отбеляза при откриването на изложението заместник-министърът на земеделието Цветан Димитров: „За първи път през последните 20 години в България се въвеждат стандартите за традиционните храни – посочи той. – У нас за първи път се въвеждат и нови правила за директни продажби на традиционни храни. Чест за нас е, че сме част от европейското семейство, което поддържа новата европейска селскостопанска политика, където основните стълбове следва да бъдат традициите и възраждането на селските райони. Защото ние трябва да бъдем отговорни за бъдещето на следващите поколения. Трябва да отгледаме здрави поколения и да им завещаем една природа и традиции, в които те да водят нормален човешки живот.”
„Все повече хора по света разбират, че е много важно да се храниш здравословно – подчерта Паоло ди Кроче, генерален секретар на Slow food. – Индустриалната система за хранене според мен е осъдена навсякъде по света. Повече от милиард души по целия свят страдат и гладуват. А от друга страна милиони хора по света има проблеми със здравето, защото не се хранят здравословно. Всъщност можем да кажем, че индустриалното производство на храна е една от причините за климатичните промени. Ние постепенно губим биологичното разнообразие, освен това губим своята хранително-вкусова и национална идентичност, а губим и личната си идентичност. И затова сме тук, за да работим заедно и да въдворим един нов и здравословен начин на хранене.”