Само за една година съвместните екипи на МВР, ДАНС и прокуратурата в България са разкрили 179 престъпни групи, действащи у нас и извън страната, като са повдигнати обвинения на общо 600 души. Освен това са „приведени в известност” общо 1269 души, от тях 209 – лидери на банди. Това е част от отчета на МВР за първата една година от управлението на дясноцентристката ГЕРБ, представен от министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов на кръгла маса в НС, организирана от фондация „Ханс Зейдел”.
Министър Цветанов определи създаването на специализираните екипи на МВР, ДАНС и Прокуратурата за противодействие на организираната престъпност като най-големия успех за изминалата година – резултат от силната политическа, но и законодателна воля в 41-то НС, чийто първи промени бяха НК и НПК. Това бе отчетено и в оповестения наскоро четвърти годишен доклад на ЕК за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка в областта „Правосъдие и вътрешен ред”, в който за първи път от 2007 г. насам се отбелязва, че в България има силна политическа воля и устрем за реформи срещу организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта. Пред журналисти Цветанов посочи още, че реформите в МВР са съгласувани с европартньорите, както и че с тяхна помощ вече се обучават полицаи, разследващи организираната престъпност.
„За последните 12 месеца ние върнахме доверието на евроатлантическите ни партньори, защото днешната организирана престъпност в голямата си част е трансгранична – подчерта Цветан Цветанов - Затова именно се правят съвместни международни операции по линия на борбата с проституцията, трафика на хора, измамите с кредитни карти на територията на цяла Европа. Ние работим максимално бързо по всичко, което ни е предоставено от партньорите, без изтичане на информация.”
Успех за МВР е и фактът, че за изминалата една година няма нито едно отвличане, посочи още министър Цветанов.
„Много тревожна обаче е тенденцията, заловените лица за тежки престъпления, извършени на територията на страната, да получават леки присъди от рода на условна, обществено порицание, пробация – отбеляза той. Според него тези наказания не съответстват на тежестта на провиненията. Той даде пример с организирана престъпна група на телефонни измамници, чийто жертви най-често са били доверчиви възрастни хора. Задържаните лица са получили общо 11 подобни леки присъди. „Това по никакъв начин не ги кара да осъзнаят тежестта на престъпното деяние, което са извършили, и после пак продължават да правят същото”, убеден е вътрешният министър. Според него престъпникът, който се е отървал с лека присъда, става много по-предпазлив и ловък и на държавата й коства вече много по-голям ресурс, за да може той да бъде наблюдаван и заловен повторно за същото деяние. Цветанов обаче е категоричен, че от подобни тези не бива да се създават проблеми между правоохранителната и правораздавателната система.
Аргументите на съда най-често са негодни или недостатъчни доказателства в досъдебната фаза, водена от прокурорите. За Радио България главният прокурор Борис Велчев коментира така:
„Аз мога да кажа съвсем отговорно, че през миналата година по 96 процента от обвинителните актове, внесени от прокуратурата, има присъди. Дела, приключващи с оправдателна присъда, има и ще има винаги. Няма държава без такива. Но да се правят генерални изводи от една, две, три оправдателни присъди на фона на няколко десетки хиляди осъдителни е неуместно. Несъмнено, винаги има какво да се иска от качеството на доказателствата, особено по големите и сложни дела – призна обаче той. - Делата, свързани с организираната престъпност, не са прости. Например, за последните над 20 обвиняеми и в последствие подсъдими лица има много процесуални трудности в хода на досъдебно производство. Принудени сме да разчитаме на показанията на свидетели от същите престъпни кръгове, за чиято достоверност понякога имаме и съмнения. Но тези трудности са неизбежни. Но да се прави генерален извод, че работата на досъдебните органи в България е лоша като цяло е също неуместно” – категоричен бе Борис Велчев.
