Демографските предизвикателства, пред които е изправена България – ниска раждаемост, застаряване на населението и миграционни процеси, са подобни на тези в повечето държави в Европа.
Тревожни са данните от последното преброяване на населението в първите месеци на миналата година. Българите се топят, раждат се все по-малко деца, а броят на пенсионерите расте. Тези дни правителството одобри актуализирана стратегия за демографско развитие на България 2012-2030 г., която предлага решения за управление на икономическите и социални ефекти, породени от демографските дисбаланси.
Сегашната демографска ситуация в страната, базирана на данните от статистиката, показва, че българите сме едва 7 млн. и 300 хиляди души. Тенденцията е към 2030 година да намалеем още – до 7 милиона. Причините са няколко: дълготрайна ниска раждаемост, висока детска, а и обща смъртност, емиграцията. Коефициентът на детска смъртност през 2010 г. у нас е 9,4 на хиляда, повече от два пъти по-висок от средния за ЕС, където е 4,3 на хиляда. Към 2030 г. на една жена в детеродна възраст ще се падат около 1,5 деца. Ако се реализират прогнозите на националната статистика, естественият прираст на населението ще продължава да бъде отрицателен. Към 2020 г. дори и при нулева емиграция, населението ще продължава да намалява. Спадът на раждаемостта, което означава и спад на работна сила в бъдеще, налага необходимостта от нови стимули и преразглеждане на държавната политика по отношение на раждаемостта и семействата, посочва стратегията.
Процесът на демократизация засили емиграционните потоци. По тази причина само между двете преброявания на населението – от 2001-ва и от 2011 г., то е намаляло с малко повече от 170 хиляди души, отчита статистиката. В повечето случаи това са млади и образовани хора, в които държавата е инвестирала. Това вече има сериозни икономически и социални последици. Емиграцията оказва силен негативен ефект върху възпроизводството на населението, тъй като чрез нея страната напускат жени в детеродна възраст. Така се понижава потенциалната бъдеща раждаемост не само за следващите 15-ина години, но и за по-дълъг период от 40-50 години. Мотивите за емиграция естествено са трудова заетост, по-високи доходи, по-висок жизнен стандарт. Въпрос на бъдещи политики е част от тези хора да се върнат и продължат професионалната си реализация в страната. Засилва се и вътрешната миграция на населението към големите градове, а това обрича на постепенно обезлюдяване по-малките селища и селата.
Населението на България застарява с бързи темпове. Намалява коефициентът на демографско заместване, тоест съотношението между населението на възраст 15-19 години спрямо населението на възраст 60-64 г. Ако през 2001 г. всеки 100 души, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора, то сега заместващите млади са едва 74. Това може да дестабилизира публичните финанси и да затрудни икономическия растеж.
Според стратегията за демографско развитие, реалистичната демографска цел до 2030 г. е забавяне на намалението на населението чрез насърчаване на раждаемостта. Това означава създаване на среда, благоприятна за отглеждане на деца, подобряване на репродуктивното здраве на нацията и превенция на стерилитета, насърчаване на семейното планиране. И още – политики за намаляване на броя емигриращи млади хора в репродуктивна възраст чрез създаване на заетост и намаляване на младежката безработица, чрез подобряване на качеството на работната среда и заплащането, както и привличането обратно в страната на българи, живеещи в чужбина.
Разширяването на обхвата от здравни и социални услуги за възрастните хора, повишаването на качеството им на живот пък е начин за преодоляване на негативните последици от застаряването на нацията. Това ще осигури и по-големи възможности за по-продължителното участие на тази част от българите на пазара на труда.
