Ралица Зидарова и Василка Стефлекова са двете млади българки, удостоени с наградата „За жените в науката” за 2011 г. Те спечелиха стипендии от 5 хиляди евро, които имат за цел да подпомогнат научните им изследвания и да ги насърчат да продължат по-нататъшната си научна кариера. Престижната стипендиантска награда е утвърдена в повече от 50 държави в целия свят. Инициатори за учредяването й са ЮНЕСКО и L’Oreal. У нас тя се присъжда за втора поредна година. Официалната церемония по награждаването се проведе под патронажа на Министерството на образованието, младежта и науката. Векове наред науката е била затворен клуб за жените и за съжаление все още е така в много страни – каза
Петя Евтимова, зам. министър на образованието
. – Затова ЮНЕСКО и ЕК предприемат специални действия, с които да насърчават все повече участието на жените в науката. Щастлива съм да кажа, че случаят не е такъв в България. Напротив, страната ни заема едно от първите места в Европа и в света по участие на жените в науката и научните процеси. И в исторически план България има жена в науката още през 1920 г. в лицето на проф. Елисавета Карамихайлова. Тя е сред първите жени физици наред с Мария Кюри и Лизе Майтнер. Така че наистина има с какво да се гордеем, а днешните лауреати са представители на съвременното поколение жени в науката и продължават тази отлична традиция.
Според доклад на ЕК от 2009 г. за равенството на половете в науката, България е сред водещите страни на Стария континент по брой на жените учени. Ако у нас 45 процента от изследователите са представителки на нежния пол, то в ЕС науката е все още мъжко занимание (70 на сто).
Научните проекти на Ралица и Василка спечелиха одобрението на професионално жури в конкурентна надпревара с тези на още 30 млади дами до 35 години, посветили се на естествените науки.
Василка Стефлекова, физик по образование, е убедена, че в България не липсват възможности за научна реализация, в това число и за жените.
През последните години все повече организации финансират научни изследвания на млади български учени, аргументира се тя. Самата Василка е имала шанса да участва в международен научен проект по европейската програма „Мария Кюри”. Отскоро е аспирант в Института по физика на твърдото тяло при БАН. А наградата „За жените в науката” спечели с проект, който цели приложението на нов метод за анализ на материали чрез лазерни технологии. Предимството му се състои в това, че може да се използва не само за анализ на метали, но и на непроводящи материали, каквито са керамиката и стъклото. Друго предимство е, че не се нарушава целостта на изследваните обекти. Това го прави изключително подходящ като метод за определяне на състава и датировката на ценни археологически артефакти. С парите от стипендията Василка планира да закупи техника и материали, които ще подпомогнат изследователската й работа по проекта. Другата млада дама, удостоена с наградата „За жените в науката”, е биолог по образование. Ралица работи като главен асистент в Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Четири пъти е участвала в българските научни експедиции до антарктическия остров Ливингстън. Пътуванията й до там са свързани с изучаването на нови видове кремъчни водорасли. Именно с тази си изследователска дейност тя спечели журито, което я нареди сред победителките.
© Снимка: БГНЕС
Биологът Ралица Зидарова четири пъти е участвала в български научни експедиции до антарктическия остров Ливингстън.
В района на българската полярна база изследваме кремъчни водорасли. Наричат се кремъчни, защото имат външна обвивка от едно силициево вещество – обяснява
Ралица Зидарова.
– Тези водорасли са интересни с това, че са индикатори за условията на средата. Оказва се, че в Антарктида нашите познания за тях са твърде слаби, тъй като някога, когато изследователите са извършвали своите научни изследвания върху кремъчните водорасли, не са използвали подходяща литература, с чиято помощ да ги определят. Така се оказва, че сме объркали видовете, съответно не разпознаваме тяхната екология и не знаем тяхното разпространение. Във връзка с това започна ревизия на тези водорасли в Антарктика, която доведе до описването на редица нови видове, които в миналото са били погрешно идентифицирани. Същото нещо започна и на остров Ливингстън и стипендията ще ми даде възможност да продължа тези изследвания, тъй като очаквам, че ще има още изненади.
