Съвременните млади журналисти имат по-добро самочувствие като представители на четвъртата власт в сравнение с по-старите си събратя по перо. Освен това те са балансирани и обективни. Това показват наблюденията на доц. д-р Лиляна Андреева, дългогодишен преподавател по журналистика и връзки с обществеността в СУ „Св. Климент Охридски” и автор на книги, посветени на телевизията. Новите технологии, дигитализацията, цифровизацията, широкото навлизане на интернет променят изцяло съвременните медии, дават им възможност за по-качествени предавания и по-добра обратна връзка с аудиторията, смятат младите журналисти. Противоречиви са обаче вижданията им за сутрешните предавания по телевизията.
„От една страна казват, че утринните програми зареждат зрителите с информация и те са наясно какво става у нас и по света – обяснява доц. Андреева. - Други млади пък са на мнение, че в утринните програми се преекспонира политическото и хората тръгват на работа обременени с много политика. Сравняват ги с предавания на чужди телевизии, където сутрин се говори за добро настроение, за това как да си направиш тоалет, за здравословни неща и т.н. Така че има различни мнения по въпроса дали сутрин да има толкова тежка артилерия журналистика по телевизии и радиа. На следващо място, поощрява се една нова стилистика в разследващата журналистика. Младите хора не приемат прокурорския синдром при разследващите журналисти, които отиват и питат агресивно. На тях по-скоро им допада тази форма на хумор, ирония, сарказъм, която по един доста лек, но в същото време остър начин бръква в раните на социалния организъм. За тях този подход е по-атрактивен, по-съвременен и би могъл да задържи вниманието, а не тежките, критични предавания, в които журналистът стои като съдия. Те смятат, че трябва да има промяна на формите. Одобряват предаванията, в които обществените проблеми се разглеждат през човешките съдби, т.е. да се очовечават социалните и обществените проблеми, за които се говори. Приветстват ползването на т.нар. непрофесионални репортери. Вече хората могат сами да снимат и да изпращат свои наблюдения в телевизията или да се обаждат в радиото. Тази обратна връзка също се поощрява като един демократичен подход.”
Бъдещите млади журналисти харесват също директните предавания от мястото на събитието. Допада им съвременното модерно оформление на телевизионните студия. Те обаче са на мнение, че липсват достатъчно специализирани предавания с интересна тематика, която вълнува младите хора. Искат да видят модели на поведение и смятат, че българският духовен елит: писатели, артисти, художници, учени са изместени от псевдозвезди. „Направи ми впечатление, че за тях това води до изкривяване на ценностната система, залага се на ниски страсти и дори задават въпроса дали новата журналистика е в унисон с етичните норми или кове нови правила.”, обяснява доц. Лиляна Андреева. „Медиите се превръщат от прозорец към света в прозорец към кухнята и спалнята”, категорични са младите. Според бъдещите журналисти политическите личности се преекспонират в медиите и се наблюдава смесване между професията на журналиста и тази на PR. Освен това хранят подозрение, че властта оказва натиск върху журналистите и особено върху собствениците на медии, което се отразява върху тяхната обективност. Младите искат да видят също по-дълбочинни предавания за отношенията между половете, за отношенията между родители и деца. Според тях много от съществуващите предавания, посветени на любовта, вече са изконсумирани като проблематика и „сладнят”. Все повече младите не гледат телевизия, а се насочват към интернет, виждайки в него зоната на истинската свобода. Бъдещите журналисти обаче остават верни на нагласата, характерна за младите, да бъдат оптимисти и не спират да вярват, че ще имат възможност за добра реализация.
