Радио България

От известно време най-горещата точка в България се оказаха Западните Родопи. Причината не са високите летни температури, а повишеният градус на емоциите и огромното напрежение сред местното население, предизвикани от поредния случай на нападение от кафява мечка над човек. Само за последните месеци инцидентите станаха няколко, като един от тях беше с фатален край за 65-годишен мъж от село Кутел. В много тежко състояние е и жената, която наскоро беше нападната от мечка, докато събирала гъби със сестра си в гората. Кафявата мечка е най-големият хищник у нас. Страната ни се нарежда след Финландия и Румъния, като трети най-подходящ дом в Европа за мощния горски обитател. От 2002 г. той е защитен вид у нас и в съответствие с европейските изисквания преди две години беше приет План за действие за опазване на кафявата мечка в България, регламентиращ принципите за управление на мечите популации. Рила, Пирин, Родопите и Централен Балкан са основните им местообитания. Най-критично обаче е съвместното съществуване на хората с този вид в Родопите, тъй като те са лесно достъпна и по-плътно заселена планина. Там се оказва, че властелинът на горите нанася най-много щети на местното население. По данни на Районната инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ – Смолян за миналата година са получени сигнали за 125 нанесени щети от мечки, като по-големият процент са на пчелни кошери. Почти всички са изплатени по пазарни цени от МОСВ, което възлиза на 57 000 лв.

„За съжаление нашият район е безспорен водач в това отношение – обяснява Екатерина Гаджева, началник отдел Информационна дейност и защита на природата към РИОСВ-Смолян. – Случаите зачестиха през последните няколко години. Това частично може да се дължи и на факта, че населението е запознато със схемата за обезщетяване и всяка една щета вече ни бива съобщена и съответно оценена. Докато ставаше въпрос само за щети на селскостопанско имущество, с този добре разработен механизъм на изплащане, положението беше в границите на търпимото. Но сега смъртният случай много нагнети напрежението. Надявам се, че това, което предприемаме като превантивни мерки, ще даде резултат.”

МОСВ започват да раздават на населението в най-засегнатите райони специални спрейове. До момента по проект „Лайф +” на Сдружение за дива природа „Балкани” в Родопите са поставени два фотокапана. С тяхна помощ се установява присъствието на хищника и концентрацията му в отделните райони. Екоминистерството предвижда да осигури още такива технически средства. В усилията да се осигури безпроблемното съжителство на местните хора и горския обитател се включват съвместно държавни институции и неправителствени организации, в това число и „Ловно-рибарското дружество” в град Девин. Тъй като кафявата мечка е защитен вид в страната и Европа, разрешения за отстрел се дават от МОСВ само в два случая. Единият е при установяване на т.нар. проблемно поведение от страна на мечка, която нанася сериозни щети, и вторият случай е, когато се установи много висока численост в даден район. По проект, финансиран от Глобалния екологичен фонд, „Ловно-рибарското дружество” – Девин също се включи в проучването на мечата популация в Родопите, тъй като за момента данните са много противоречиви както за района, така и в национален план.
„Основната ни цел беше да проучим колко мечки има и учените да кажат колко е допустимият запас, колко мечки трябва да съществуват на тази територия – казва Владимир Пейков от „Ловно-рибарското сдружение”. – Това го направихме чрез събиране на проби от следи на мечки за ДНК анализи, които ги предадохме на Сдружение за дива природа „Балкани”. В момента тези проби са пратени в Германия за изследване.”

Превантивна мярка за решаването на конфликта човек-мечка е обезопасяването на пчелните кошери и кошарите за нощуване на домашни животни извън населените места чрез поставянето на т.нар. електропастири. Това са огради, по които протича слаб ток. По съвместен проект на МОСВ и Сдружение за дива природа „Балкани” са закупени 85 такива електропастири, които ще бъдат раздадени в страната и основно в регион Смолян като най-засегнат. РИОСВ предвижда също разработването на подобен проект за осигуряване на електропастири. Към момента вече има поставени на няколко места в Родопите. От възможността се е възползвал и 78-годишният Васил от село Брезе, който повече от 27 години се занимава с пчеларство. Преди да постави електропастира, кошерите му са нападани три пъти от мечка.
„Имах 14 кошера, но 4 кошера мечката наведнъж ги разсипа – разказва дядо Васил. – Търкаля ги, изхвърля питите, чупи, а медът се изливаше по тревата. Направи голяма пакост. Аз два месеца спя тук в колибата, паля огън. Старите хора казват, че мечка бяга от огън. Два кубика дърва изгорих. Хвърлях пиратки, за да се плаши мечката. Разни хора приказваха, че ако се направи такава ограда, ще бъде полезна и затова се решихме. Заплатихме 400 лв. Дойде едно момче от ловното дружество и я постави. Токът, който тече по нея, не е силен, иначе ще е опасен и може да убие човек. Тя е с въжета с медна жичка и по нея протича ток, произвеждан от слънчева батерия. При мен идват други пчелари, за да я видят.”

По проект, насочен към местните общности, които живеят в близост до териториите с постоянни популации на кафява мечка, работи и фондация „Информация и природозащита”. Той е финансиран от Фонда за подпомагане на НПО. „Едно от основните послания на проекта е, че хората от тези райони могат да извличат ползи от съжителството с мечките – обяснява Светлана Аладжем, ръководител на проекта. – Предвидено е създаването на база данни с популярна информация за кафявата мечка и организиране на обучения за три целеви групи – ловци, земеделски производители и предприемачи в сферата на туризма. Проектът е насочен главно към местната общност в района на общините Белица, Разлог и Якоруда, тъй като това е т.нар. свързващ коридор между планините – Рила, Пирин и Родопите, които са основният дом на кафявата мечка у нас. След трагичния инцидент през май обаче част от усилията и средствата по проекта бяха пренасочени и към Смолянския регион.”

„Освен обученията в района, ще организираме и Празник на мечката, като с това целим да демонстрираме на практика как хората могат да си изкарват пари от услуги, свързани с кафявата мечка – обяснява Светлана Аладжем. – Такива са например изработването на разнообразни сувенири, които да са свързани с вида, предлагането на храни, които носят атрактивни наименования, свързани пак с кафявата мечка, организирането на специализирани туристически турове. В района на Белица има няколко разработени туристически пътеки. Там има и изключителна възможност, която я няма другаде в България , а и в много други европейски страни, да се видят мечки на живо и то отблизо, да се заснемат. Това може да стане в парка за танцуващи мечки над Белица. Така че ние сме уверени, че това е един район, в който има перспектива за развитие на този вид екотуризъм.”