Да се узакони ли съжителството без брак в България? Този въпрос беше дълго време във фокуса на общественото мнение във връзка с разискването му в парламента. Депутатите – привърженици на промени в Семейния кодекс, които да регламентират юридически фактическото съжителство, застанаха зад аргумента, че така ще се постигне равнопоставеност между брачните и извънбрачните деца. Те посочиха също така, че много демократични държави, осъзнали необходимостта от подобна стъпка, са узаконили фактическото съжителство. Срещу предложенията за промени в Семейния кодекс с цел изравняване статута на съжителствата без брак с брачната институция се обявиха обаче по-голямата част от депутатите в парламента, както и много от гражданите. Един от аргументите им бе, че това би било нарушение на Конституцията, според която „законен е само гражданският брак". Дебатът стихна, след като през лятото на миналата година предложението за узаконяване на фактическото съжителство в България бе отхвърлено.
В интернет и между хората обаче дебатите продължават. Обсъжда се както юридическата страна на въпроса, така и чисто човешката. Така в един от форумите на въпроса: „Разваля ли подписът любовта или напротив?”, дама с никнейм Романтичка отговаря: „Важното е хората да се обичат. Аз мисля, че с подпис или не, щом има любов и разбирателство, всичко е наред. Сватбата е хубаво преживяване, но по-добре с тези пари младите да отидат на меден месец, нищо че няма подпис!”. Подобно е мнението и на Алекс, който казва: „Подписът е пълна глупост, сватбата в общоприетите й норми също... Няма много радост от това да не познаваш 80 на сто от хората, да ти се врат разни баби под носа, сополиви хлапета да те дърпат, да те оглеждат и коментират непознати хора. Един път съм го преживял, търпях го три години и сложих край.... Сега си живея щастливо и без брак.” Казаното от Алекс потвърждава данните на различни социологически проучвания по въпроса – както европейски, така и местни, според които нараства процентът на двойките, избрали да живеят под формата на фактическо съжителство. „Това е изборът най-вече на младите двойки, които не са видели добрия пример на брачно съжителство от страна на родителите си. Факт е също така, че над 70 на сто от двойките след 5-10 години фактическо съжителство подписват официално” – казва семейният психолог и терапевт Стоян Георгиев. В същото време той изтъква и факта, че не са малко хората, които заявяват желание за сключване само на църковен брак, без граждански. Това обаче не е узаконено у нас и за да проведе църковна брачна церемония, свещеникът в България трябва да изиска от младоженците както удостоверения за свето кръщение според каноните на православната църква, така и документ за сключен граждански брак:
„Хората търсят нещо различно. Искат да са съвременни или просто да следват свои правила или разбирания за брака и брачната институция – допълва Стоян Георгиев. – Честно казано, това е разбираемо. Въпреки всичко обаче в исторически аспект ще видим, че брачната институция има своето място и като заявка пред държавата и обществото. Когато двама души сключат обет един към друг пред официално лице, че ще си бъдат верни в добро и зло, те официално декларират това свое намерение. Смятам също така, че всяко вероизповедание, разрешено и признато в България, трябва да има своите представители, които да имат право да оженят двама души и след това тяхното брачно свидетелство да бъде официално признато от държавата. Това на пръв поглед е нещо съвсем нормално и естествено. Засега обаче няма обществена нагласа и подкрепа, както и широк дебат за подобно нещо.”
„Аз живея с моя приятел отскоро, няма и една година още! Но като че ли повече съм за брака! Ще промени статута и ще повлияе положително на самочувствието на бъдещите ми деца!” – казва жена, представила се като Соня. Отговаря й Камелия: „Мисля, че децата от свободно съжителство са по-щастливи от онези, в чиито очи се чете разочарованието вследствие преживения ад от развода на родителите им и от семейните дрязги на уж сигурното съжителство. Смятам, че „бракуването” е само за пред махленските клюкарки.” А ето и мнението на психолога Весела Банова: „Няма никакъв проблем в съжителството без брак. За детето е важно друго нещо – то е фамилното име на бащата. По този начин бащата осигурява на детето място в една сложна система от родствени връзки. Така става ясно още чий внук е детето, кои са роднините му. Припознаването и вземането на бащиното фамилно име е много важно за формирането на детето, за израстването и развитието му. Дали хората живеят в брак или без да са се разписали официално за пред държавата и обществото, това не е от голямо значение. Важни са отношенията между тях и отношението им към детето. Има хора, които живеят в брак и го правят по начин, който не е добър нито за тях, нито за децата им, както има и противоположните случаи. Бракът по-скоро урежда икономически интереси, доколкото ги има в една двойка, и не засяга толкова междуличностните отношения, не е залог за вярност или лоялност към партньора.”
